Детето не желае да чете – няколко съвета от нашия психолог Руслана Пумпалова

Едно дете и да живее добре, му се налага да завърши първи клас. Тогава свободното време придобива малко по-различни форми. През лятото освен сред горещи пясъци и разхлаждащи вълни, малкият ученик се озовава в добросърдечната компания на тъй наречената „задължителна“ литература.

Защо все на мен?

Уж лятото е ваканционно време, а отново ме засипват със задължения! – подобни мисли може би скачат из главата малкия човек у дома. За детската гледна точка, която в началото на основното училище все още е в плен на буквализма, лятото означава свобода.

Това, което можете да направите като родители, за да подкрепите детското право на свободно време, но и да утвърдите ученическите задължения, е с блага твърдост да определите няколко часа в деня, посветени за преговор на учебния материал, писане, смятане и четене. Останалото време, което безспорно е по-голямата част от деня, детето може да прекара в хобита и игри. Изговорете тези часове заедно. За значимите възрастни, които поверяват детето си на лятна занималня, това структуриране отпада на седмична база, тъй като повечето занимални застъпват в програмата си и четенето на задължителната литература.

Ако приемем, че детето все пак е прегърнало идеята за четене през лятото, останете нащрек за други предизвикателства, като например впечатлението, че книгите са скучни. Тук опитайте да влезете в ролята на детективи. С любопитство, дискретност и търпение се наемете да разберете какво според детето ви означава, че една книга е скучна.

Ще ви помогна с няколко предположения:

  1. Вашият син или дъщеря не разбира контекста, в който се е появила книгата. Някои представители на задължителната литература са сътворени в отдалечени от съвремието ни периоди. Начинът на живот и поведението на героите в тези книги може би е толкова различен от реалността на вашето дете, че то не успява да се идентифицира с тях. Ще помогнете, ако разкажете за времената, в които са писани тези книги. По този начин ще придадете смисъл на всичко, което досега е изглеждало непонятно. Допълнително, но не и по значение – задавайте въпроси как би постъпило вашето дете, ако е било на мястото на героите в произведението. Така ще създадете поле за диалог и ще покажете, че гледната точка на подрастващия е значима за вас. Запитайте го дали пък не намира и нещо общо между себе си и главните действащи лица? Може да се окаже, че сходствата са изненадващо много.
  2. Удоволствията отвъд книгите са на един клик разстояние… Чакайте! Ако трябва да избира между Ютюб и Книгата, нетренираният в отлагане на удоволствието детски мозък ще предпочете високоскоростния интернет. Тогава решението е добронамерено и категорично да отдалечите детето си от екранната радост и да поставите книгата на масата. Ще е нужно време за промяна на навиците. Децата с право ще се бунтуват, но ви гарантирам, че само след няколко дни с минимално или никакво екранно време, сетивата им ще се пренастроят за прием на „бавно“ (книжно) съдържание. Освен това ще се подобрят концентрацията и творческото мислене.
  3. Децата, които току-що са завършили първи клас, могат да изпитват реална неувереност в уменията си за четене. Тогава вашата родителска подкрепа би могла да изглежда така: четете заедно на глас с детето си – един пасаж то, един – вие. Постепенно увеличавайте обема на прочетеното съдържание. По време на този процес следете за специфични затруднения във възприемането на текста: повтарящи се грешки в зрителното възприятие, изговора и разбирането на думите. Ако забележите подобни трудности, консултирайте се с логопед или психолог, които ще ви дадат насоки за справяне. 

Четенето е форма на споделено ценно време между вас и вашето дете, независимо дали това се случва чрез задължителната литература или друго четиво. Играта на въпроси и отговори между вас и малките е мост между значимите за вас теми. Докато четете заедно, през историите можете да разберете много за себе си и порастващата личност у дома. 

За финал – вашият пример на обгрижващи фигури е важен. Четете ли вие, много вероятно е и вашите деца да пожелаят да четат – стига тази дейност да не е наложена с прекомерен натиск. Ако книгите са ценност в дома ви, ще се превърнат в ценност за детето, тъй като то ви обича и иска да прилича на вас. 

  Пожелавам ви приятни мигове с книгите! 

 

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.