Детето не желае да чете – няколко съвета от нашия психолог Руслана Пумпалова
Едно дете и да живее добре, му се налага да завърши първи клас. Тогава свободното време придобива малко по-различни форми. През лятото освен сред горещи пясъци и разхлаждащи вълни, малкият ученик се озовава в добросърдечната компания на тъй наречената „задължителна“ литература.
Защо все на мен?
Уж лятото е ваканционно време, а отново ме засипват със задължения! – подобни мисли може би скачат из главата малкия човек у дома. За детската гледна точка, която в началото на основното училище все още е в плен на буквализма, лятото означава свобода.
Това, което можете да направите като родители, за да подкрепите детското право на свободно време, но и да утвърдите ученическите задължения, е с блага твърдост да определите няколко часа в деня, посветени за преговор на учебния материал, писане, смятане и четене. Останалото време, което безспорно е по-голямата част от деня, детето може да прекара в хобита и игри. Изговорете тези часове заедно. За значимите възрастни, които поверяват детето си на лятна занималня, това структуриране отпада на седмична база, тъй като повечето занимални застъпват в програмата си и четенето на задължителната литература.
Ако приемем, че детето все пак е прегърнало идеята за четене през лятото, останете нащрек за други предизвикателства, като например впечатлението, че книгите са скучни. Тук опитайте да влезете в ролята на детективи. С любопитство, дискретност и търпение се наемете да разберете какво според детето ви означава, че една книга е скучна.
Ще ви помогна с няколко предположения:
- Вашият син или дъщеря не разбира контекста, в който се е появила книгата. Някои представители на задължителната литература са сътворени в отдалечени от съвремието ни периоди. Начинът на живот и поведението на героите в тези книги може би е толкова различен от реалността на вашето дете, че то не успява да се идентифицира с тях. Ще помогнете, ако разкажете за времената, в които са писани тези книги. По този начин ще придадете смисъл на всичко, което досега е изглеждало непонятно. Допълнително, но не и по значение – задавайте въпроси как би постъпило вашето дете, ако е било на мястото на героите в произведението. Така ще създадете поле за диалог и ще покажете, че гледната точка на подрастващия е значима за вас. Запитайте го дали пък не намира и нещо общо между себе си и главните действащи лица? Може да се окаже, че сходствата са изненадващо много.
- Удоволствията отвъд книгите са на един клик разстояние… Чакайте! Ако трябва да избира между Ютюб и Книгата, нетренираният в отлагане на удоволствието детски мозък ще предпочете високоскоростния интернет. Тогава решението е добронамерено и категорично да отдалечите детето си от екранната радост и да поставите книгата на масата. Ще е нужно време за промяна на навиците. Децата с право ще се бунтуват, но ви гарантирам, че само след няколко дни с минимално или никакво екранно време, сетивата им ще се пренастроят за прием на „бавно“ (книжно) съдържание. Освен това ще се подобрят концентрацията и творческото мислене.
- Децата, които току-що са завършили първи клас, могат да изпитват реална неувереност в уменията си за четене. Тогава вашата родителска подкрепа би могла да изглежда така: четете заедно на глас с детето си – един пасаж то, един – вие. Постепенно увеличавайте обема на прочетеното съдържание. По време на този процес следете за специфични затруднения във възприемането на текста: повтарящи се грешки в зрителното възприятие, изговора и разбирането на думите. Ако забележите подобни трудности, консултирайте се с логопед или психолог, които ще ви дадат насоки за справяне.
Четенето е форма на споделено ценно време между вас и вашето дете, независимо дали това се случва чрез задължителната литература или друго четиво. Играта на въпроси и отговори между вас и малките е мост между значимите за вас теми. Докато четете заедно, през историите можете да разберете много за себе си и порастващата личност у дома.
За финал – вашият пример на обгрижващи фигури е важен. Четете ли вие, много вероятно е и вашите деца да пожелаят да четат – стига тази дейност да не е наложена с прекомерен натиск. Ако книгите са ценност в дома ви, ще се превърнат в ценност за детето, тъй като то ви обича и иска да прилича на вас.
Пожелавам ви приятни мигове с книгите!
