Няколко съвета за родители от училищния психолог Десислава Генкова
Тийнейджърът разполага с впечатляващ арсенал от умения да провокира родителите си, да провали старателно направените им планове, да ги постави в предизвикателни ситуации с драматични промени в настроението, доброволна изолация, поглъщаща зависимост от приятели, устройства и на практика, тотален отказ от всичко, което включва съвместни преживявания. Особено за по-дълъг период от време, какъвто е лятната ваканция. Познато, нали?… Тогава как да сме заедно и да останем сравнително нормални?
Рецепти за “справяне” няма, не може и да има, но от полза може да бъде напомнянето за три ключа към успеха: предвидимост, диалог и… търпение.
По-трудно се мрънка срещу план, в чието съставяне си участвал, нали?!!
Ваканция, която не е обсъдена предварително с тийна, може да се превърне в ад за всички замесени.Тук не става дума толкова за съществена промяна на плановете, а по-скоро за възможността подрастващите да бъдат активни и да споделят отговорността за това, почивката да бъде пълноценна и приятна. За всички – ако е удобно! Ако тази отговорност не бъде споделена, се отваря пространство родителят да предлага, а тийнът да отхвърля на воля. Посланието “И твоето мнение е важно”, е от съществено значение, защото децата и без друго са в непрестанна битка да бъде признато тяхното порастване. Ето чудесна възможност да бъдат активни и да споделят отговорност. Не е гаранция за успех, но готовността за диалог е ключова !
Приятелите са семейство!
Дали реално, или online, приятелите заемат съществена част от живота на тийнейджъра и са със статут на семейство. При това избрано семейство. Няма ползи от това, родителите да се съревновават с приятелите за времето и вниманието на децата си. Заявката, че приемат това “семейство” в своето, може да се окаже наистина добър ход, с неочаквани ползи. Иницииране на гостувания в дома (с приспиване, или без, а защо не и купон, докато вие сте навън?!).
Малко неща са по-страшни от скучаещ тийн, “откъснат насилствено от хабитата си”! Вземайки на семейната почивка още един в лицето на някой приятел, има доста повече шансове родителят да види своя тийн щастлив и необичайно кооперативен.
Допълнителен бонус би било, ако семейството на другия подрастващ върне жеста (при повече късмет), и вече е налице едно ново и взаимноизгодно партньорство. От съществено значение е инициативата за подобни покани да се пише в актива на родителя, защото това носи “бонус точки”.
Валидиране на приемането на приятелите е ход напред! 🙂
И това ще мине!
Не може да бъде спряна газировката на хормоните, но може да бъде повлияно върху продължителността на кризите, а това в крайна сметка не е малко.
“Родителят е първият естествен враг на тийнейджъра” – това означава много неща, но едно от тях е, че малко от това което срещате челно като поведения, е лично към вас. “Младият звяр има нужда да пробва порасналите си зъби и нокти” някъде, а кой е по-близо и по-сигурен за такъв тест от родителя?! Когато стане най-тежко, от полза може да е напомнянето, че колкото и да е трудно в момента, детето ще има същите съпротивителни сили срещу когото и каквото е нужно и навън. Търпението е ключово, защото емоционалната регулация на тийнейджърите е много крехка, и всеки път когато родителят успее да устои на провокациите им, дава безценен урок за това, как изглежда и къде е мястото истински силната Алфа. Някой ден ще го могат и те. 🙂
Приказно и споделено лято!
