И в света на възрастните, както и в този на децата, увереността е монета с много висока номинална стойност. Едва ли ще е проблем да си припомним пример за това, че излъчващите увереност хора привличат околните като магнит – създават усещане за сигурност, подсигуряват безопасно пространство, в което инстинктивно ни е приятно да се приютим.
На първо място би било полезно да уточним разбирането си за увереност. Без претенция за изчерпателност, увереността се възприема като доверие в собствените възможности, способности и преценки. Тя е вярата, че човек може успешно да се справи с предизвикателствата, които идват отвън.
Съветите за това как да отгледаме уверено дете обичайно включват похвати, които често усещаме като фалшиво позитивиране:„Ти можеш!“, „Вярвам в теб и успеха ти!“, “Ще се справиш!”
Добре, а какво следва ако детето не поеме победен ход точно към върха на успеха?! Разбира се, обичайно реакцията ни е да обгърнем детето с думи за утеха и нова доза фалшиво позитивиране: „- Нищо, следващият път ще се получи…“
А ако не се получи?! А ако възможността детето да покаже конкретните си умения има само един дубъл, както са големите състезания и важните изпити?! Последиците обичайно са болка, разочарование, срам, неудовлетвореност. Да, ще има и други състезания и други изпити, но с каква доза увереност ще успее да влезе детето в тях? Ще се събере ли, за да опита отново?!
Та, отвъд фалшивото позитивиране има още нещо и то включва разглеждането на неуспеха като опция. Свикнали сме да свързваме увереността с успех, а всъщност е точно обратното –
уверената личност допуска неуспеха като част от пътя, който трябва да извърви, учи се от грешките и не се страхува да опитва отново и отново, докато намери верния подход.
Намирането на думи за обич и приемане, подкрепа, търпение, избягване на прекалена загриженост, сравнения, критика и т.н. са аспекти, изключително важни, но съвсем недостатъчни за изграждане на уверена личност. Необходимо е да бъдем честни с децата си и да говорим открито с тях за неуспеха като опция, като ресурс, от който не само могат, а и трябва да учат, за да подобряват уменията си. Да не им спестяваме истината, че пътят към успеха не е възможно да бъде само възходяща права.
Би било чудесно да има точни думи, през които гарантирано да подкрепим децата си, но в отношенията общовалидни формули няма. И все пак, има какво да направим, за да свалим у тях напрежението и страха от провал преди важно събитие:
– Опитайте да валидирате труда на детето. Може да подчертаете, че цените усилията, които е положило във времето за подготовка на каквото и да било представяне, което предстои за него.
– Удържайте желанието да го сравните по някакъв показател със себе си или друг. Вечната надпревара с успеха на другите няма да позволи да достигнат собствените си върхове. Необходимостта ни от сравнение е неуспорима, но истината е, че най-градивно е да подкрепите детето да се сравнява със себе си от предходния момент.
– При подходящ случай, отделяйте време да обсъдите грешката като възможност за самоусъвършенстване, а не трагедия. Стимулирайте ги да рефлектират цялостно върху процеса на работата си, за да могат да отбележат, както силните си моменти, така и зоните си за подобрение .
– Поощрявайте поемането на отговорност при неуспех. Увереният човек не обяснява неуспехите си през външни обстоятелства, а отговаря за изборите, които е направил и носи отговорност за последствията.
И най-важното – че ще бъдем горди с тях не ако не падат, а ако ги видим способни да се изправят бързо след неуспех, да рефлектират върху допуснатите грешки и готови да опитват отново и отново. До успех.
Автор: Десислава Генкова, училищен психолог в Увекинд