Випуск 2017 е интересен випуск.

Началото…

Преди някакви 13 години…

Една малка точица, с хитри очички и футболен екип. С къса косичка и овладяно поведение. Постепенно косата растеше, а овладяното поведение се превръщаше в контролно-организаторско поведение, така че преди четири години започнах да я наричам „колега“. Знаеща какво иска, но истински risk-taker…. САРИНА.

Любопитен поглед, книжка наблозо и …потулени учебници по математика. Възпитана принцеса (изигра го в четвърти клас), винаги търсеща емоции и винаги намираща ги. Мечтателка, със своя собствена еволюция: “Не мога да го направя… Правя го… Няма да го направя…”. Емоционален събеседник и любим партньор за разговори… АДА.

Преди шест години се появиха и настаниха още прелестни дами.

Изненадващо упорита и амбициозна, доплува с хъс и усмивка ВЛАДА. Без особени усилия и стресови ситуации тя се превърна в любим Увекинд – приятел.

Учителите обичат да научават нови неща. Е, от една годпожица научих, че има хора, които могат да си настъпват косите и тя е една от тях. С финес и скромност, елегантно, с грация и усмивка, но със силно желание за учене и стремеж към най-доброто – МАРИЯ.

Година по-късно къдраво облаче заживя при нас. Не особено приказливо, но особено кикотливо. Госпожица, която обича да изненадва – с цвят на косата, с учебни цели, с таланти. Но… винаги с усмивка – ВИКТОРИЯ.

Момиче, което поиска и дойде, за да направи каквото може, колкото й да й струва. Амбициозна и целеустремена се включи и ПЕТЯ.

Един летен ден се явих на среща с една госпожица. Преди да си поговорим, я помолих да седне, за да сме в един атмосферен слой. Естествено, синият поглед сломи всяко желание за тестване и изпитване и когато госпожицата каза “Искам да съм тук!”, остана – МАДЛЕН.

Скромно сплетена коса, със скромен европейски акцент, още една госпожица каза “Искам да уча тук!”. Винаги готова за философски разговори или шеги, все още търсеща – ДОРА.

Може ли да се устои и да се приспособи човек към толкова много чар и грация?!?! Може ли да се свикне и да не се поддава човек на необоснован, внезапно започващ, но трудно спиращ кикот?!?

Един – единствен успя. Един издържа и остана до края. – АЛБЕРТ. Да, наистина неговите спускания рядко финишираха на нашите писти. Но момчето, което прескачаше стълбите на входа в Княжево трупешката стана победител… не само в спорта.

Не мога да свикна с разделите. Ще ми липсва този необясним кикот, ромолящ върху разтворени тефтерчета с красиво изписани страници с бележки… не за часа.

Сега е време, когато завършващите своето средно образование ще чуват много пъти: “Гледай напред и нагоре!” А вие сте борбени, обичате “Напред и нагоре!“

Аз искам да ви кажа…

Гледайте и настрани. Понякога не на финала, а там, зад ъгълчетата се спотайват най-чудните неща, които чакат да ви открият.

Така че, гледайте нe само напред и нависоко, а и нашироко, за да откриете нови хоризонти, които чакат да бъдат прекосени.

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.