Випуск 2017 е интересен випуск.
Началото…
Преди някакви 13 години…
Една малка точица, с хитри очички и футболен екип. С къса косичка и овладяно поведение. Постепенно косата растеше, а овладяното поведение се превръщаше в контролно-организаторско поведение, така че преди четири години започнах да я наричам „колега“. Знаеща какво иска, но истински risk-taker…. САРИНА.
Любопитен поглед, книжка наблозо и …потулени учебници по математика. Възпитана принцеса (изигра го в четвърти клас), винаги търсеща емоции и винаги намираща ги. Мечтателка, със своя собствена еволюция: “Не мога да го направя… Правя го… Няма да го направя…”. Емоционален събеседник и любим партньор за разговори… АДА.
Преди шест години се появиха и настаниха още прелестни дами.
Изненадващо упорита и амбициозна, доплува с хъс и усмивка ВЛАДА. Без особени усилия и стресови ситуации тя се превърна в любим Увекинд – приятел.
Учителите обичат да научават нови неща. Е, от една годпожица научих, че има хора, които могат да си настъпват косите и тя е една от тях. С финес и скромност, елегантно, с грация и усмивка, но със силно желание за учене и стремеж към най-доброто – МАРИЯ.
Година по-късно къдраво облаче заживя при нас. Не особено приказливо, но особено кикотливо. Госпожица, която обича да изненадва – с цвят на косата, с учебни цели, с таланти. Но… винаги с усмивка – ВИКТОРИЯ.
Момиче, което поиска и дойде, за да направи каквото може, колкото й да й струва. Амбициозна и целеустремена се включи и ПЕТЯ.
Един летен ден се явих на среща с една госпожица. Преди да си поговорим, я помолих да седне, за да сме в един атмосферен слой. Естествено, синият поглед сломи всяко желание за тестване и изпитване и когато госпожицата каза “Искам да съм тук!”, остана – МАДЛЕН.
Скромно сплетена коса, със скромен европейски акцент, още една госпожица каза “Искам да уча тук!”. Винаги готова за философски разговори или шеги, все още търсеща – ДОРА.
Може ли да се устои и да се приспособи човек към толкова много чар и грация?!?! Може ли да се свикне и да не се поддава човек на необоснован, внезапно започващ, но трудно спиращ кикот?!?
Един – единствен успя. Един издържа и остана до края. – АЛБЕРТ. Да, наистина неговите спускания рядко финишираха на нашите писти. Но момчето, което прескачаше стълбите на входа в Княжево трупешката стана победител… не само в спорта.
Не мога да свикна с разделите. Ще ми липсва този необясним кикот, ромолящ върху разтворени тефтерчета с красиво изписани страници с бележки… не за часа.
Сега е време, когато завършващите своето средно образование ще чуват много пъти: “Гледай напред и нагоре!” А вие сте борбени, обичате “Напред и нагоре!“
Аз искам да ви кажа…
Гледайте и настрани. Понякога не на финала, а там, зад ъгълчетата се спотайват най-чудните неща, които чакат да ви открият.
Така че, гледайте нe само напред и нависоко, а и нашироко, за да откриете нови хоризонти, които чакат да бъдат прекосени.
