Учениците от девети и десети клас изпращат 2020 година така:
Писмо до 2021
Да, 2020 не беше мечтаната година. 2020 беше предизвикателство за хората. Сякаш някой искаше да ни каже: „Ей, хора, вижте какво си причинявате! Хайде малко да поспрем и да позабавим нещата!“ Беше интересна и плашеща година за всички ни, но …. Помислете: НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ЗАПОМНЕНИ! Някой ден ще говорим за 2020 година – годината, когато светът е изпадна в криза, непозната за човечеството.
Всички си мислехме, че 2020 ще е една уникална година, пълна с незабравими моменти. Е, така си беше. Незабравими бяха, но може би не така както очаквахме. Коронавирусът ни нападна бързо. Усещането беше сякаш на забавен каданс ни залива цунами, а всички седим на скала, безпомощни и шокирани. Помним много добре датата 13 март 2020. Не знаехе, да се радваме ли, да плачем ли. Колко пък зле може да е, просто една карантина. В началото ни хареса. Краят на учебната година, а ставахме в 10, седяхме си на топло вкъщи… Какво по хубаво?! Бяхме щастливи и уверени, че ще се справим. Да, ама тези мисли бързо се преобърнаха. Страдахме от пристъпи на паника, все повече се отчайвахме и май НЕ знаехме как да се справим. Всеки ден гледахме новините, уплашени до смърт. С течение на времето обаче, намерихме начини да овладеем натиска. Разбрахме, че заключването вкъщи ни дава повече време за нещата, които обичаме, за хобита, които преди това са били затрупани от училищната работа. Прекарахме повече време с родителите си или с любимите ни хора. Започнахме да оценяваме нещата, които преди имахме за даденост, например, да можем спокойно да излезем с приятели. И в момента, в който помислихме, че сме се справили, всичко започна отначало. Вече имаме чувството, че дните се повтарят. В такива моменти си припомняме, че има хора, на които им е по-тежко. Затова все пак сме благодарни за всичко, което имаме и мислим, че щом нещо е станало, явно е трябвало да стане. Това трябва да ни научи, че не трябва да се предаваме след първата победа, защото ‘’войната’’ не е приключила и винаги трябва да оценяваме това, което имаме, независимо колко малко или незначително ни се струва!
Ако пък погледнем от добрата страна, тази година ни даде достатъчно време да се опознаем и да разберем какво всъщност искаме.
Затова сме и благодарни. На всеки човек, който е част от живота ни. Дори и на тези, които са ни разплаквали, защото са ни накарали да се замислим и да се променим. Вече знаем, че трябва да правим, това, което ни прави наистина щастливи, защото може никога повече да нямаме тази възможност. И да, знаем, че всеки го казва, но не е ли тъжно, че трябва да загубиш толкова много, за да разбереш какво е имало значение за теб? Малко сме и ядосани на себе си и искаме през 2021, 2022, 2023, 2024 и до… края, всеки ден да оценяваме всичко, което е около нас, защото….. Липсват ни всички – тези, които са в съседната стая, тези, които са в друг град, тези, които са на няколко минути път от нас, тези, които винаги ще обичаме и помним, но никога повече няма да видим.
Ще се опитваме да се възползваме максимално от това, че сме живели през 2020, защото карантината ни позволи да си обърнем внимание. Накара ни да поспрем и да отделим време на себе си. За малко да престанем да се тревожим какво мислят хората за нас и да разберем какво ние искаме от себе си. Показа ни истинските приятели и тези, които държат на нас. И как разстоянието и времето нямат значение за едно приятелство. Позволи ни да не виждаме хора, които не искаме, да не се занимаваме с драми, които измисляме. Да разберем кои сме ние, без всички намесващи се хора. Кои искаме да бъдем и от какво се интересуваме без влиянието от другите. Повече отвсякога научихме за себе. И в този момент за нас това е най-важното.
Сега ни е времето на “generation Z”. Една година беше жертвана заради корона вируса, но през следващата година се надяваме да можем да ходим на училище, в магазините, в моловете, в градския транспорт без маски. Да заговаряме непознати без да седим на два метра разстояние, по-малките деца да си намерят приятели на кварталната площадка, както ние, по-големите, сме направили приятелства, да спрем да живеем в страх и тревоги дали ще оцелеем и как икономическата криза ще ни повлияе.
Защото това, което разбрахме през 2020 година е, че единственият начин да постигнем целите и мечтите си е със здрава работа, себераздаване, всеотдайност и най-вече с вярата в себе си.
Хора, каквото и да правите в момента, спрете! Обадете се на някой от семейството си, послушайте малко музика, потренирайте!! Правете нещо, което не сте правили досега. Престанете да учите толкова и да се притеснявате за следващия тест по математика! Така пропускате цялата красота около вас. Не се напрягайте за глупости. Слушайте и оценявайте мнението на хората, но не бъдете зависими от него.
И не забравяйте да бъдете мили с другите Помагайте им, не спирайте да мислите позитивно, дори когато ви е трудно. Правете малки или големи жестове към другите, защото всеки се нуждае от подкрепа и любов. Благодарим на най-близките хора, които са до нас и ни помагат в лошите моменти. Благодарим и на хората, които не ни харесват, защото те ни помагат да искаме повече от себе си и поставят търпението и психиката ни под напрежение всеки ден.
Затова ние вярваме, че си заслужаваше страха и труда, за да стигнем до място на искрена радост. Ще говорим за тежките дни на тази година и ще сме благодарни, защото вярваме, че сме намерили баланс в своя живот. Надяваме се, че се заобикаляме с хора, които ни радват и ни помагат да бъдем истинското себе си. Надяваме се, че ще осветяваме трудните дни на хората около нас и че ще ги насърчаваме да са изпълнени с радост и да живеят изцяло. Надяваме се, че казваме по-често “да” в живота и няма да позволяваме срам и страх от провал да попречват пътя ни. Надяваме се да можем да казваме, че всеки ден е ново приключение. Надявам се, че увереността ни е укрепнала, защото знаем своята истина.
Ще ни е трудно, обаче не трябва да се отчайваме. Понякога ще ни е самотно, а друг път ще ни писне от всичко и всички. Ще прекарваме много време сами, но това не е толкова лошо, защото ще размишляваме над себе си. Ще се променим. Ще започнат да ни липсват хора, коите не сме подозирали. Ще се сближим с тези около нас и ще започнем да търсим нови връзки.
Затова искаме да се извиним за грешките и искрено се молим за светла бъдеща година! Нека тя бъде чудото, което ще ни избави от страховете и умишлените грешки. Нека ни даде шанс и нека се усмихнем на света. Нека живеем с радост, да обичаме с желание, да вярваме, да бъдем щастливи… Нека просто запомним, че не сме толкова слаби, щом сме оцелели, защото е трудно е да повярваме през какво преминахме. Животът ни е като книга и ние нямаме търпение да научим какво ще се случи в следващата глава.
Пораснахме и научихме много. И всеки ден ще се опитваме да станем все по-добри хора. Ние сме толкова силни! Толкова се гордеем със себе си!
Знаем, че всичко зависи от НАС.
И затова …ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!
Илюстрация: Рая Димитровска
