През месеците септември – ноември 2024г. в София се провеждат проактивни
работилници по проекта „По пътя на промяната“, финансиран от Столична
община по програма „София – град на младите и активните“. Нашето училище
се включи в проекта с три работилници, в които участваха всички единадесети
класове. Целта на проектните дейности е чрез образователната игра “Пътят на
промяната“ да се въздейства върху нагласите на сформиращите се граждани
във връзка с темата за пътната безопасност и превенцията.
Как да излезем от привидно удобното безразличие? Как да преодолеем
вкорененото си чувство за вечност? Защо е важно да не премълчаваме
нередностите? Защо е важно да ни пука? Каква е ролята на държавата и
институциите? Мога ли да направя нещо самият аз? Какво всъщност зависи от
мен? Тези и още множество въпроси изправиха младежите ни пред дискусии в
търсене на отговорите.
И ето размислите на самите ученици, с които вярваме, ще убедим нашите
читатели, че проектът работи и че в крайна сметка има светлина в тунела.
Споделяме някои от отговорите на въпроса „Бихте ли променили нещо в
поведението си до и на пътя? Ако отговорът е „ДА“, какво? Ако отговорът е
„НЕ“, защо?“:
➡️ „Бих променил самонадеяността си“;
➡️„Да, бих опитала да подтикна моите близки към промяна на тяхното
поведение на пътя“;
➡️ „Бих искал да събера смелост и да започна да показвам да приятелите си
какво в действителност е правилното поведение на пътя“;
➡️„Да. Внезапните решения, които вземам неволно. Например дали да
пресека на червено или да не си сложа колан“;
➡️„Бих променила безразличното си поведение!“;
➡️„Бих следвал правилата на пътя, и като шофьор на различни превозни
средства, и като пешеходец, и като пътник. Това е нещо , което спазвам
редовно, така че не бих казал, че е промяна. Нещо, което бих променил
са дреболиите, за които си мисля, като например ,,няма да слагам
колан, той пътят е само 15ина мин.”; “ако изтичам на светофара, докато
е червен, но няма коли на пътя, нищо няма да ми стане” и т.н.“;
➡️„Страхотно е, че сте създали този проект, защото това ще накара повече
хора да се замислят за поведението си на пътищата!“
➡️„Да, според мен играта “Пътят на промяната” е подходяща за часове по
пътна безопасност и като цяло в образователното пространство, тъй като
може да ни накара да се замислим за нашите постъпки, какво бихме
променили в бъдеще и, че когато нещо се случи, винаги човек трябва да
се чувства свободен да каже на някого, за да има промяна. Нашето
образователно пространство няма нужда само и единствено от уроци, в
които ние зубрим и четем даден материал, а от визуални игри, в които
да участваме и да се чувстваме съпричастни.“
Накратко: Младежите искат и могат да мислят; искат и могат да променят
лошото около тях; искат и могат да чувстват; да бъдат съпричастни! Радваме
се, че сме част от техния път, защото не за училището учим, а за живота!
#попътянапромяната #Столичнаобщина #софияграднамладитеиактивните
#пътнабезопасност #uwekind #превенция #гражданскообразование
#небъдибезразличен #бъдиактивен
Текст: Румяна Георгиева
Снимка: Лили Тушек
