Представяме ви интервю на Кирил Янчев от 12 клас с нашия преподавател по география и Environmental Systems and Societies доцент Борислав Григоров
Кирил Янчев: Здравейте доц, Борислав Григоров! Преподавател по Environmental Systems and Societies, който ще бъде гост на училищния подкаст днес.
Борислав Григоров: Благодаря за поканата. Много ми е приятно да си говорим по актуални теми като опазването на околната среда.
Кирил Янчев: Нашият гост днес е спечелил награда от ЮНЕСКО, която го титулува като един от тринадесетте най-добри млади учени в света за тази година. Какъв е твоят проект, с който спечели тази награда?
Борислав Григоров: Нека внесем първо малко уточнение, свързани с тази награда. Тя е ежегодно връчвана по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО, която е свързана с опазване на определени защитени територии в севта, които са с много висока стойност. Според тази програма в България има четири такива големи защитени територии. Една от тези територии е Национален парк (по тяхната номенклатура биосферен парк) “Централен Балкан”. Моето изследване ще бъде свързано с проучване на изменения в отделни местообитания в части от зона “Натура”, която е свързана с “Централен Балкан”.
Кирил Янчев: Как трябва да ни интересува това? Защо е важно за нас?
Борислав Григоров: Хубав въпрос! Първо трябва да се направи следното уточнение. По нашето национално законодателство имаме разлики, свързани със защитените територии. И по европейското законодателство също имаме различия в това отношение като “Натура 2000” е екологична мрежа, което е свързана с европейското законодателство.
Докато у нас има функциониращо законодателство от край време, според което имаме национални паркове, природни паркове, резервати, поддържани резервати и т.н. Докато европейската екологична мрежа определя натура зони, “Натура 2000” зони. Като… как да го кажа… Не че нашето законодателство е на по-ниско ниво… Напротив. Но “Натура 2000” е просто европейскто признато такова. Странно е, но имаме разминавания между европейската екологична мрежа и националната ни мрежа за защитените територии. Но това са вече едни други подробности. Иначе конкретно за изследването в “Централен Балкан” фокусът ще бъде основно върху горски местообитания. Но освен горски в “Натура 2000” – там се защитават и храстови местообитания най-общо казано и т.н. А защо е важно да ги опазваме? Защото всъщност защитените територии са места, където имаме много по-голяма възможност за предлагане на екосистемни стоки и услуги. Всяка една защитена територия предлага набор от подобни екосистемни стоки и услуги, които се ограничават в материални, регулиращи, поддържащи и културни. И когато една територия е опазена, когато е колкото се може по-чиста и непокътната, незасегната от човека, тя има много по-голяма възможност да ни предоставя тези екосистемни стоки и услуги. И един такъв тип територии, призната, както вече стана ясно, включително и от ЮНЕСКО, е територията на “Централен Балкан”, което е централна Стара планина най-общо казано.
Борислав Григоров: Кирил Янчев: А защо си избрал да ги изследваш? Има ли някакъв проблем специфичен? Какво очакваш да намериш в твоето изследване?
Борислав Григоров: Според това, което е направила ЮНЕСКО за националните паркове и защитените територии в света, те във всяка една такава територия отделят три зони: сърцевинна, буферна и една по-далечна зона, в която имаме най-много изменения. В буферната тези изменения се смекчават и сърцевинната зона се счита за най-защитената такава. Моят фокус ще бъде върху сърцевинната и буферната зони. Като проблеми – очаквани и неочаквани, в сърцевинната зона не би следвало да има, защото това е най-строго охраняваната такава територия. Счита се, че вътре не се позволяват строителни дейности, не се позволява изобщо каквато и да е човешка намеса. За съжаление, туристическият поток в “Централен Балкан” минава през сърцевинните зони и не всички туристи и посетители на подобни територии са…, как да го кажа… са с необходимото образование или с необходимото отношение към природата по-скоро. Така че замърсяването не е изключено като вариант.
Иначе основният фокус на изследването е свързан с това, че след тези картирания и картографирания, които са правени по “Натура 2000” е минало доста време – повече от десетилетие… И на мен изначално ми беше интересно да проверя дали за това десетилетие, например едно тревно местообитание е започнало да охраставява. Или една горска територия например в буферната зона има някакво въздействие върху нея, например навлизане на инвазивни видове или човешка намеса като сеч и т.н. Лично на мен това ми е интересно да се провери чисто като площно разпределение какви ще са промените за тези последни десет години.
Кирил Янчев: И предполагам, че ще предложиш ново преначертаване на територията?
Да… Това, което бих направил, е да предложа – сега дали някой ще го приеме и ще го одобри е съвсем друга тема за разговор… Но да, моето изследване би следвало да посочи изменение в площното разпределение на еди-какви си местообитания. Аз не искам да отегчавам аудиторията, но те са отделни типове местообитания като сред горските например имаме гори от бук, гори от дъб, т габър, иглолистни и т.н. Та тези изменения ще бъдат проследени в конкретното изследване. Като териториално, но не само изменени… Но дали някой ще вземе предвид това изследване, това вече не знаем.
Кирил Янчев: Какви са последиците за неправилно начертаните територии?
Борислав Григоров: Една последица би могла да бъде, че ако едно грешно начертаване, изключва местообитание на някой ценен вид – животински или растителен, или от гъбното разнообразие… Ако то не се включва неговото находище в сърцевинната зона, това би означавало чисто документално, че биха били позволени някакви действия, човешки намеси, които да доведат до заличаване на подобно местообитание.
Кирил Янчев: Предполагам самото изследване ще включва много работа и време, прекарано на самото място?
Борислав Григоров: На терен, да! Моята наука е такава, че теренната работа е неразривно свързана с цялостното изпълнение на дейностите. Така, че при мен има комбинация между ходене на терен, проверка – нарича се верификация на конкретните местообитания и работа с дистанционни методи. Като например тези дистанционни методи могат да бъдат свързани с разглеждане на сателитни данни или на вече готови картирания, които са направени. И от такава гледна точка работата като цяло е комбинирана.
Кирил Янчев: В малко по-общ план, като учен, който е надълбоко в полето на екологията вече доста години, какви препоръки би дал за бъдещите учени на Увекинд?
Борислав Григоров: Много хубав въпрос. Все пак интервюто е ориентирано към нашата общност. А препоръките, които бих дал е винаги да се опитват учениците да гледат критично на предоставената информация изначално. И да проверяват лично на базата вече на своите знания и умения, някой ако е запален по тематиката, свързана с опазването на околната среда, но истинската екология, а не тази, която ни представят по телевизията почти всеки ден… Да може да проверява и да знае как да проверява, за което е необходимо да има добро базисно познание, добра научна подготовка… И след това да може да прилага тези знания на терен. Това е комбинирана работа, изискват се умения, които за щастие се натрупват в нашето училище в процеса на различните програми, които имаме. Значи това е моят съвет – да четат, да се образоват, за да може да прилагат своите знания “на живо”.