Уважаеми учители, скъпи момичета и момчета на прага на зрелостта,
Благодаря за поканата на училищното ръководство да говоря днес пред вас. Благодаря на учителите ви като родител на ваш съученик, а сигурен съм и от името на вашите родители, за страстта и професионализма които влагат, за да ви изградят като личности. За мен е чест и удоволствие да съм тук.
Казвам се Момчил Анастасов и по призвание съм сводник….Виждам, че привлякох вниманието ви и може би предизвиках нервни тръпки у Аглика, която се чуди дали не е трябвало да ме проучи по-внимателно преди да ме покани. Надявам се да го задържа в неравната конкуренция с нетърпението за, сигурен съм, епичното парти, което предстои. А за смисъла и важността на сводничеството, малко по-късно. 😊
Поканен съм да говоря днес пред вас, тъй като доколкото разбирам, по външни белези съм постигнал много от нещата, които определят един живот като успешен – добро семейство, прекрасни деца и професионални занимания, които са ми спечелили уважението, а и приятелството на много забележителни хора на пет континента. Това до голяма степен е вярно с тази уговорка, че дефиницията на успеха е много лична и че ако мога да използвам термин от занаята, в който съм образован, животът е едно „незавършено производство“.
На база на това ще си позволя да споделя с вас три неща, които са ме довели до тук и ми помагат да вървя напред. Нямам претенцията да ви говоря от позицията на последна инстанция и да ви давам житейски инструкции. Тази привилегия от днес нямат вече и вашите родители. Приемете го, ако искате, като орисническо наричане и най-искрени благопожелания.
Пожелание първо:
Бъдете смели и бягайте от посредствеността!
На прага на зрелостта ви дебне рискът на посредствеността – онази, която ви казва, че мечтите са илюзии, които трябва да оставите в детството. Казва ви, че е по-добре да сте здраво стъпили на земята и да си гледате в краката. Само, че светът върви именно заради хората, които гледат напред и нагоре – онези, които заявяват, че Земята е кръгла и опъват платната, онези които заявяват „I have a dream…” и са готови да дадат живота си за нея, онези които заявяват, че Марс е следващият дом на човечеството и строят корабите, които да ни отведат там.
Понякога ще ви е страх от високото, страх че ще се провалите в пропастта. Ще падате телом и духом и ще боли. Тогава просто трябва да продължите напред – ляв крак, десен крак… Легендата Кобе Браян казваше в едно свое култово интервю, че провалът не съществува, той е възможен само, ако не си научим уроците от неизбежните грешки или се откажем.
Подобна, но неизмеримо по-скромна безразсъдност, даде тласъка на моята кариера и определи до голяма степен посоката на живота ми преди 29 години. Бях почти на 17 и щях да започвам 11 клас, когато, пиейки бира с един приятел в един летен ден като този, той ми каза: „Ти знаеш ли, че една от големите консултантски компании в света е отворила наскоро офис тук! Ти що не се пробваш?“ И понеже никой не ми беше казал, че това е абсурдно, а и не съвсем законово издържано, седем месеца по-късно „Прайс Уотърхаус“ се предадоха пред моя див ентусиазъм и леко нахалство и станах най-младият служител на компанията в света по това време. Останалото, както казват, е история – моята история, тази която ме е довела днес тук пред вас. Напишете вашата! От днес вие вече официално сте големи. От вас зависи да станете велики!
Второто ми пожелание е:
Плащайте си сметките!
Ницше силно се е вълнувал как се ражда човешката трагедия. В различните етапи на своя живот, в зависимост от това колко го е измъчвал сифилисът, се е лутал между идеята, че тя се корени в действието или пък в бездействието. Моят житейски опит обаче ме е убедил, че истинската причина за тази трагедия е в желанието на хората да получат резултат от едното или другото, без платят цената за това. А цена винаги има! Няма безплатни обеди! Колкото по-рано го осъзнаете, толкова по-смислен ще бъде животът ви. Всички искаме да изглеждаме добре на плажа, а някой от вас, знам, и на почетната стълбичка в големия спорт, но сме изкушени да пропуснем тренировка. Всички ценим свободата си, но не сме готови да се лишим от комфорта, всички искаме да живеем в по-добра държава, но не ни се занимава да гласуваме или да отидем на площада, ако това е необходимо.
Цената, която аз платих е, че пораснах твърде бързо и пропуснах много от емоциите, които ви предстои да изживеете в следващите години. Отначало това много ми тежеше, но с времето си дадох сметка колко много съм получил в замяна: срещнах невероятни хора и преживях незабравими неща с тях, мнозина от тях са мои приятели и до днес, пропътувах много, а торбата ми със спомени ще досади и на десет внуци. Един от тези хора ме научи с личния си пример, колко важно е да си плащаш сметките. Винаги! Дори когато това е неприятно, дори когато боли! Това ще ви спечели уважението на околните, но по-важното е, че ще спечели самоуважението ви.
Трето и най-важно:
Бъдете щедри!
“No man is an island, Entire of itself…” е възкликнал поета Джон Дън……. Между другото, позволявам си английския цитат, защото от сигурен източник чух за отличните ви резултати на матурата по този предмет 😊….
Най-ценното и важно нещо в живота ми до момента, което съм успял да постигна е огромния брой хора, които съм срещнал. Всеки един от тях ми е дал по нещо и на много от тях съм се опитал да върна жеста с каквото мога. Това не е, не може и не бива да бъде точна сметка. Дебитът и кредитът тук никога не са равни. Човек трябва да е готов да даде преди да мисли какво ще получи в замяна. Със сигурност ще срещнете по пътя си и хора, които ще ви използват и ще злоупотребят с щедростта ви. Приемете го, научете се да ги разпознавате отдалеч и продължете напред.
Endeavor, организацията, чиято дейност в България имам привилегията да ръководя, има за своя мисия да намира, развива и свързва успешни предприемачи, така че те да променят икономиката и обществото ни към по-добро. Но най-важното за нас е те да предадат успеха си нататък, помагайки на следващите след тях. Така успехът на един ражда успеха на много. Щастлив съм, че тази житейска философия става все по-масова. Наскоро една от компаниите, с които работим, Payhawk стана първият български „еднорог“, бизнес оценен от инвеститорите си на повече от 1 милиард долара. Техният успех е продукт освен на смелостта и упоритостта на основателите им, именно и на армията от съмишленици, които са им помогнали със съвет, контакти и капитал тогава, когато са имали най-голяма нужда то това. Сигурен съм, че те на свой ред ще направят същото за други и това ще бъде нормата за всички ни.
На база на това мое занимание, което ми носи огромно удоволствие и енергия, както и патологичния ми оптимизъм, съм готов да споря с древногръцкия философ Биас, който твърди, че „повечето хора са лоши“. Не, не са. По-скоро често са сами и разделени.
Тук се връщам към смисъла и ползата от сводничеството: етимологията на думата идва от „сводирам“ или „събирам в обща полза“.
Събирайте хората около себе си, свързвайте точките в съзвездия, не забравяйте своите родители, учители и приятели и няма да бъдете забравени! Пожелавам ви го! Не, обещавам ви го!
Това са моите най-сърдечни благопожелания към вас.
Желая ви попътен вятър! Напред и нагоре!
