Децата от пети клас имаха задача да напишат приказка за своето семейство. Те откликнаха с удоволствие. Така се получи тази изключително симпатична колекция, в която можете да вкусите различните погледи на децата върху света около нас. А и върху самите нас. Насладете се.
Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно случайна. /особено с родители на Uwekinder/.
Фамилиите на децата не са споменати, защото….. За всеки случай.
Приказки за семейството
Спокойна и сигурна
Ицето
Моето семейство е семейство от морски свинчета. Мама всеки ден прави закуска за мен и брат ми. Закуската се състои от домати, краставица, зеле, ябълки и сено, а тати отива в гората (магазина за продукти) и си купува нещо за ядене, защото мама е доста изморена и не може да прави закуска за всички. Аз и брат ми ходим в едно и също училище. То се нарича Животнокинд. Това училище е училище за най различни животни – лъвове, костенурки, хамстери, котки, кучета, птици, земноводни и морски свинчета. Аз имам много приятели. Едни от тях са Анди котката и Йо бухала. След училище аз и брат ми се прибираме вкъщи, за да вечеряме много вкусни плодове и зеленчуци. След това аз и брат ми си мием зъбите и като стане време лягане, отиваме в нашите легла и заспиваме. За 2 часа … Защото морските свинчета спят от 2 до 3 часа.
Много е хубаво да имаш ясен дневен режим и полезна храна. А в Животнокинд наистина има всякакви животни. И те са приятели!
Актуална
Ема
Имало едно време едно семейство бухали. Те живеели заедно в хралупата на едно дърво. Майката бухал работила в горската аптека. Бащата работил в горското летище. От там излитали птиците, които носели семена до пустинята или джунглата. Малкото бухалче учило в горското училище. Семейството било много щастливо и обичало своя дом.
В гората започнали да се изсичат дървета. Всяка вечер. Семейството било притеснено, че ще изгуби своя дом. Когато се прибирали, съседът бобър им казвал да се изнесат. Той не харесвал никого. Винаги бил кисел и недружелюбен.
Една вечер, докато спели в хралупата, дървото се разтресло и паднало. Бухалите успели да се спасят, но домът им не. Те извикали горската полиция да разследва случая, но след няколко дена прекратили разследването.
Тогава малкото бухалче се заело само да намери виновникът. Излетяло на сутринта. Понеже гората била голяма щяло да му отнеме няколко дни да я претърси.
Пътувало дълго и след няколко часа се стъмнило. Бухалчето чукало на всяка врата, за да си намери подслон за през нощта. Накрая стигнало до една дупка Там му отворила една лисица. Тя му казала да влезе. Бухалчето било предпазливо, защото знаело, че лисиците ядат птици. И затова внимателно я попитал дали няма да го изяде. Тя му казала, че е вегетарианка.
След като се нахранило, лисицата го настанила в стая. На сутринта го изпратила и му дала още малко от храната.
След няколко часа път бухалчето усетило, че някой го следи. Решило да разбере кой е. Спряло и се обърнало рязко. Видяло, че това е дъщерята на лисицата. Те станали приятели и продължили по пътя.
Върнали се в домът на бухалчето, без да знаят кой е виновният за падането на дървото. На следващият ден лисичето чуло бобъра да си мърмори радостно “Бутнах им дървото и сега няма да ми досаждат“.
Лисичето казало на бухалчето това, а бухалчето казало на горската полиция. Те хванали бобъра и го отвели в горския затвор.
За награда, че бухалчето помогнало в разследването, горската управа дала ново дърво за жилище на семейството му.
Този автор катоегорично следи новините. Има положително отношение към органите на властта, но знае как оправи ситуация с помощта на приятели. Бухалчето действа правилно и е за пример. А вегетарианското лисиче семейство е очарователно.
Практично приложна
Алекс
Има едно семейство папагали, което живее в джунглата. Това е моето семейство. Аз съм най-малкият в семейството и мога да играя футбол. Мама може да говори всички човешки и животински езици. Тате е докторът на джунглата. Сестра ми може да майстори най – различни интересни неща. Баба ми е най-добрият готвач и прави най-вкусните пуканки. Брат ми е най-добрият в пеенето. Веднъж в джунглата си летяхме 6-тимата и ни нападна орел. Ние не се уплашихме и всеки започна да прави това, в което е най-добър срещу орела. Така той се уплаши и избяга. Тогава се почерпихме с пуканките на баба.
Категоричен хепиенд. И изключителна комбинация от средства за защита и нападение……
Демонична
Ади
Имало едно време едно семейство. Това било моето. Един ден те отишли до магазин, за да купят хляб, но нещо се случило. Когато тръгнали, едно момиче летяло и говорило някакви заклинания. Семейството държало кръст и прогонило демона. След това купило хляба. Срещнали обирджии, но те избягали. След това се върнали вкъщи и си легнали, но демонът, които били прогонили днес, не бил изчезнал, а се бил вселил в сестрата. Трябвало да напуснат бързо дома си и да избягат от там. Но не било толкова лесно! Затова трябвало първо да я *подведат със светена вода и след това да избягат. Подвели я със светената вода и успели да избягат от нея. Но трябвало демонът да изчезне. Затова трябвало семейството да намери кръвта на Исус Христос и с нея да извади демона. Трябвало да отидат в един таен манастир, в който най – отдолу имало пещера. А в нея – кръвта. Но пещерата била пазена от демон, който трябвало да сразят. Те стигнали до пещерата и започнали да се бият с демона, но той бил прекалено силен. Затова се изплъзнали под него и взели кръвта. След това се върнали у дома и преборили демона, вселил сестрата.
*Подвеждам – специално действие за демони и светена вода
Въпреки неочакваното преплитане с теории на конспирациите, разбираме, че това семейство е решително и задружно.
Политическа
Ангел
Приказката за червената роза
Имало едно време една червена роза, която ухаела толкова хубаво. Тя балансирала света – ако някой я откъснел, всичко започвало да умира. Затова тя се пазела от четирима депутати – Александър Велики, Стилиян Красивия, burgi40, принцеса Йоана и от най – великите президенти – майката и бащата на депутатите. Един ден президентът Путин и Кармайкъл се скарали кой ще изяде последното кексче от рожденият ден на Бойко Борисов. Те не се разбрали и затова започнала Третата световна война. Тя продължила 3 години.
Кексчето вече не ставало за ядене и го изхвърлили.
Изключителен микс от личности и леко вълнение от кулинария. Краят е доста…. поучителен.
Приключенска
Борис
Аз съм Тонто, котка на прочутият изследовател Джон Кук. Аз живея в неговата къща със семейството си – брат ми, майка ми и баща ми. Те тримата се казват Кики (брат ми), Лиди (майка ми) и Милки (баща ми). Събудих се на 5 февруари и бях толкова щастлив, че щях да избухна – днес беше рожденият ден на бабата на Джон и всеки път ние отивахме на гости. Приготвихме се за път. Джон запали старата кола и тръгнахме. Докато пътуваме по пътищата на Невада, чухме странен звук – нещо между виене и плачене. Звучеше, като че някакво същество се е било наранило. Неочаквано Джон спря колата, явно и той беше чул звука. Той излезе от колата и ние го последвахме. Беше на обяд и в Невада по това време ставаше изключително горещо. Но Джон продължи и ние след него. Стигнахме до надолнище, дори по-надолу ставаше още по-стръмно. След още половин час стигнахме до някакъв вид постройка, от нея се чуваха викове и смях. Джон пръв влезе и ние го последвахме. Вътре беше такава какафония, че не можех да си чуя мислите. А самата постройка била бар, всякакви бандити пиеха алкохол, от най-малкият до най-големият, всичките крещяха и се караха. Когато петимата влязохме, всички ни погледнаха наведнъж и започнаха да се смеят. Джон поне успя да си пробие път до бармана и го пита дали е чул някакъв жален вик. Барманът се усмихна и показа своите ужасни зъби. После каза, че това е било кучето на Роки, най-ужасния и страшният бандит в целият бар. Джон го пита къде е този бандит, барманът му го показа. Бандитът наистина беше голям и страшен, но Джон отиде и го попита, защо кучето е издавало такива звуци. Бандитът му отговори, че кучето носи плячката му. Джон го пита дали ще му даде кучето, бандитът се изсмя и го удари. В този момент той прекрачи линията. Мама му одра крака, Кики му захапа дупето, тати му одра пръста, а пък аз му одрах носа. Джон взе кучето и почна да тича към колата. Ние пък си плюхме на петите и побягнахме към колата след Джон. Денят беше много забавен и интересен. Намерихме си нов приятел и празнувахме рожденият ден на баба.
Чудесен пример затова как семейството трябва да действа сплотено и…как да се грижим за кучетата. Дори и за чуждите. И какво ли е да те погледнат наведнъж?!
За общата борба в името на доброто
Лизи
Ще ви разкажа една приказка за дървото, моето семейство на малките феи и големите хора, които спасиха дома ни.
Имаше едно време едно дърво, което стоеше в средата на една поляна, в един прекрасен парк. Дървото беше огромно. Никой не знаше дали има някакви същества, които живеят там. Всъщност в дървото имаше цял град – град на добрите феи. Дървото беше Краля на гората.Това място беше домът и на моето семейство. Да, ние сме добри феи! Брат ми беше най – смелият елф – фея в града. Майка ми беше най-красивата в този град, а баща ми беше най- известният – стратег. Аз бях просто фея- принцеса.
На рожденият ми ден, когато станах на достатъчно години, че можех да изляза за няколко дни от града, тръгнах да разгледам какво е това голям град. За мен беше друг свят. Беше толкова различно. Докато разглеждах, се блъснах в едно стъкло. Паднах на земята и едно момиче ме видя. Аз се направих на кукла и не смеех да мръдна от уплаха. Момичето ме сложи в чантата си и се затича към вкъщи. Искаше да ме покаже на родителите си колкото се може по-скоро.
Когато в къщата си ме извади от раницата и в малката си длан ме заразнася от стая в стая да ме показва, смятах, че вече никога няма да видя моето семейство. Тя много се натъжи, защото родителите й не я слушаха и така и не разбраха какво им показва. Момичето влезе в стаята си и ме заразглежда в дланта си. Мръднах, не можех повече да стоя безучастно, затова заговорих. Момичето подскочи от уплаха::
– Не трябва да те е страх. Аз съм фея и съм много мила. Няма нищо да ти направя.- казах с полуразтреперан глас.
– От къде си?- попита момичето.
– Аз съм от едно дърво и може ли да ми помогнеш да се върна вкъщи?
– Да, разбира се! – отговори момичето.
Тогава тя си взе колелото и ме закара до вкъщи. И какво да видим – до прекрасното дърво има два багера, готвещи се да го разрушат, за да се издигне на това място поредния небостъргач.
– Ужас! Какво да измислим? – казах аз с треперещ глас.
– Ти нали си фея, а в дървото живеят феи! – каза момичето
– О, да значи време е за голямо отмъщение! Пригответе се феи за битка!
Всички, малки и големи феи станаха и се подготвиха за бой. Моето семейство беше начело. Татко ми беше стратегът на битката. Той подготви много боровинки, с които да замеряме работниците и да не им дадем възможност да се качат в машините. Майка ми взе въжетата от прането, за да ги вържем, брат ми се сети за големите храстови ножици, за да нареже гумите на тракторите.
Моята малка, голяма приятелка отиде за помощ при “големите” си родители.
Всички бяхме рамо до рамо заедно, дойдоха и много хора, които искаха да запазят дървото и парка около него. Изгонихме тракторите, изгонихме работниците, спасихме си дървото и града на феите.
И вече всички знаеха, че там в това дърво, има един малък град с едни малки хора, които не се предават лесно.
Нека се възхитим на това борбено момиче и неговото семейство. Ето така се отстояват смислени каузи!
Прокълната
Мария
Имах семейство. Голямо семейство. Много се обичахме, но нашата фамилия…. тя беше прокълната. Винаг,и независимо на каква възраст, всички умираха по един и същи начин, на едно и също място. Затова родителите ни никога не ни пускаха навън. Те знаеха къде са починали другите ни роднини, но въпреки това, но пак не ни пускаха само и само да не отидем там. Не ни казваха къде се намира. Нито какво е станало.
Сигурно се чудите какво правя през по-голямата част от деня. Имам малък брат, който е под моите грижи. Понеже родителите ни са много заети, винаги ми намират занимание с него. Не съм с него, когато имам училище. О да, забравих да ви кажа, че ни обучават по домовете си. Нямаме приятели. Живеем между едно градче и една пропаст. Винагия виждах през прозореца ми и чувствах, че става по-голяма и по-голяма. Беше много дълбока, не й се вижда дъното. Над нея висеше един мост, които едва се крепеше.
Е, все пак не ни затварят като затворници вътре във къщата. Имахме голям двор и поляна с всякакви растения, защото баща ми е фермер.
Един ден аз, майка ми и брат ми играхме с топката. Бяхме близо до пропастта. Брат ми изпусна топката и майка ми тръгна след нея. Чакахме доста време, седеейки на земята под жаркото слънце. С брат ми тръгнахме да я търсим, но нямаше никаква следа от нея. Брат ми ходеше зад мен, докато аз бях толкова уплашена, но и съсредоточена. След това чух викове от брат ми. Обърнах се и го видях да виси на един корен. Аз затичах бързо до него и хванах ръката му. Започнах да крещя за помощ, но никой не ме чуваше. Опитах се да го вдигна. Успях. Минаха няколко минути осъзнаване какво става и изведнъж една част от земята започна да пада. Аз започнах да падам и повлякох брат ми заедно..
Моментът с обучаването вкъщи е леко тревожен, но….
Маймунска ????
Марко
В една светла сутрин станах от леглото. Чуваха се странни звуци. Излязох от стаята ми и какво да видя?! Малката ми сестра скачаше с банда маймуни. Аз стоях като в джунгла, пълна с маймуни, които ти пипат нещата и само те дразнят. И една маймуна, която само си гледа телефона…..
Авторът опрелено иска да сподели с публика свои недоволства. Дано го прочете, който трябва.
Екологично приятелска
Мирела
На прохладничко в гората се криели много чудеса! Както и различни семейства животни! Като например нашето семейство Лемуркови. Аз, мама и тате лемур обитаваме гората от доста време. Наши високи и добри приятели, дошли чак от саваната, за да се видим, са семейство Жирафщови. Аз много добре се разбирам с малкото жирафче на име Мони.
След като приятелите ни решиха да останат в гората още малко, аз много се зарадвах. Даже с малкото жирафче Мони отпразнувахме и си легнахме по – късно. На сутринта разбрах, че не само аз съм спала неспокойно, а цялата гора. И си е имало причина – цялата гора беше в пламъци! Всички животни търчаха и викаха за помощ. Това се оказа дело на злия таралеж. Той от години се опитваше да унищожи гората и всички все се питахме защо. Мони и аз решихме, без разрешение, да отидем при него и да разберем защо иска да погуби гората. Когато надникнах в хралупата му го нямаше, а след секунда злият таралеж седеше точно зад нас и ни гледаше злобно. Той рече:
– Защо сте дошли тук?
– Искаме да разберем защо подпали нашия дом! – отвърнах аз.
– Твоят дом. – поправи ме Мони.
– Не бях аз!
– И защо да ти вярваме?
– Бяха хората. Правят всичко това само, за да строят нови сгради с пушещи комини, които ни вредят. Хората искат смъртта ни.
– Добре тогава! Хайде да ги спрем, преди да е станало късно!
И тогава… Всички животни се събрахме, всички започнахме да издаваме каквито можем звуци. Успяхме да прогоним хората но… Трябваше да се справим с пожара!
– Имам идея! – извика Мони.
Тя и всички членове на семейството хванаха с уста по един от хвърлените на пода маркучи и ги насочиха към пожара. Така след около час, нямаше и следа от пожар. Всички много благодарихме на семейство Жиравщови и им пожелахме приятен път обратно към саваната. И така всичко си стана отново нормално.
Този автор определено обича географията, екологията и …жирафчето Мони.
За силата на малките жестове и семейните спомени.
Моника
Аз съм част от семейство Жирафщови и съм най-малкият член от семейството. Днес е един слънчев ден в саваната и съм много щастлива, защото след около три часа с моето семейство ще ходим в зоопарка, за да видим нашите далечни роднини. Не сме се виждали с тях от много време и съм много развълнувана. Подготвяме се за излизане. Аз, мама и тате приготвихме подаръци. За леля ми купихме гердан и аз й направих картичка, защото днес има рожден ден и става на 40, което е голяма годишнина. За баба купихме значка ,,Най-добрата баба’’ и отново направихме картичка с надпис ,,Най-добрата баба”. За дядо същото като на баба, но с ,,Най-добър дядо’’. Малко по-късно пристигнахме и им подарихме подаръците. Те наистина много им се зарадваха. Дори и когато не ми подаряват на мен, а аз подарям, се чувствам прекрасно и много се радвам. Сигурна съм, че на цялото семейство Жирафщови ще остане огромен спомен.
Жирафчето Мони заслужава приятелите си.
Вълшебно поучителна
Таня
Един ден през есента се почука на вратата ни. Аз отидох да отворя но нямаше никой. Само една кошница. В кошницата имаше книга, но не каква да е, а вълшебна. Когато я показах на мама, тя каза че не знае каква е. Книгата нямаше и автор. Имаши само заглавието, което беше: „Загадката на краля“. Ние не знаехме за какво се разказва и седнахме на дивана. Мама започна да чете:
„Имало едно време крал, който бил властен на непознати земи.Той имал дълга бяла брада и очила….“
Със сестра ми започнахме да се унасяме и заспахме. Когато се събудих, небето не се виждаше, а бе покрито с черни облаци. Станах, измих си зъбите, облякох се, сресах си косата и излязох навън, за да отида на училище. Но се появи една много странна жена. Тя каза,че трябва да се прибера… за мое добро. Питах я защо, но тъкмо като ми отговори, ме издърпа до себе си и ме завлече с нея. Когато ме пусна, бяхме в странно място с много пръчки. Огледах се да видя къде е жената, но видях един съвсем различен човек. Жена с дълга руса коса, синя рокля, сини очи и зачервени бузи. Тя размахваше една пръчка. Питах я какво става и защо ме е завлякла тук. Тя ми обясни, че царят на града ограбва парите на хората и ги взема за себе си, за да подкупи другите крале, затова в момента той убива хората ако не му дадат всичките си пари. Тя ми каза да отида при семейството си и да ги предупредя, но тя трябвало да остане в нас, защото тя била пазителка. Аз й казах къде живеем със семейството ми и тя ме качи в нейната капсула за пътуване. Когато стигнахме, сестра ми още не бе тръгнала. Аз я спрях. Тя ме попита защо и аз й обясних. Тогава пазителката извади пръчката и започна да я размахва насам-натам. Тя започна да блести. Това беше вълшебна пръчица. Тя направи ограда на целия блок и забрани на всички да излизат. Пазителката каза да залегнем и ние го направихме. През прозореца надничаха огнени коне, за да видят дали някой живее тук, за да докладват на краля, ако има да ги ограби. Те си тръгнаха и останахме в безопасност. Тогава пазителката каза на всички от блока да се съберат на едно място. Когато това стана, тя извади куп пръчици и ни ги раздаде. Започнахме да се обучаваме и след един месец вече бяхме много добри и можем да се защитаваме сами. Тогава с нея се запътихме към царя, за да го спрем. Когато го видяхме, той извади своята пръчица. Нападна с магия и ние с моето семейство се скрихме зад една огромна статуя. Той заключи всички други в тъмницата, а ние тайно правехме заклинания. Но послетой умря и ние върнахме всички пари на гражданите. Всички останаха щастливи, а майка ми и баща ми станаха крал и кралица. И всички заживяха щастливо.
Въпреки силния вкус на вълщебна приказка, се забелязват елбементи от мерките за борба с корона вирус. И краят е щастлив, нали!
Супергеройска
Теодор
Имало едно време един баща, който се казвал Фарид и си имал две деца – Теодор и Андрей. Понеже съпругата му умряла, той се оженил за мащехата Елена.
Теодор имал силата на късметлийския талисман т.е. винаги му попадали в ръката само неща, които можели да му служат полезно и разумно. Само трябвало да каже думата ,,Късметлийски талисман’’.
А пък на Андрей силата била на катаклизмът. Трябвало само да каже ,,Катаклизъм’’.
Мащехата не знаела за тези суперсили на децата. Тя направила питката и им казала, че ще отидат на разходка. По едно време Елена се направила, че съвсем случайно е изпуснала питката по наклона, по който те тъкмо щели да тръгнат. Теодор и Андрей хукнали да гонят питката. Мащехата ги изоставила и се върнала вкъщи.
Децата тъкмо да хванат питката и нещо ги ударило по главите. Те припаднали. Като се свестили, Теодор бил в клетка от лава, захванат за страните на клетката със синджири. А Андрей бил в клетка от вода, захванат по същия начин.
Андрей извикал магическите си думи и разрушил и двете клетки до основи заедно със синджирите и цялата къща. А пък Теодор извикал неговите магически думи и така в ръката му се появили компас и карта. Така те намерили своя дом и като обединили силите си, прокудили мащехата в света на духовете. И така заживели щастливи.
Явно човек трябва да внимава, когато се захваща с петокласници. Не се знае какви сили имат!
Загадъчна… за продължение
Андреа
Някога имало едно кралство. То било управлявано от мила кралица и умен крал. Те имали дъщеря на име Андреа. На нея не ѝ било позволено да излиза от замъка, освен ако не е със семейството си. Истината била, че кралят и кралицата искали да я пускат, но много зли сили искали да имат това доверчиво, но силно момиче в ръцете си. Въпреки това, Андреа не била самотна. Тя имала братовчедка си Никол и нейните приятели. Никой не знаел за приятелите ѝ, защото те били духове. Те носели имената Дара и Йоана.
Така четирите разкривали мистериите на замъка. Андреа имала дневник, в който пишела всичките им разкрития. Тя смятала да го остави в скрит в замъка.
Авторът предлага интригуващо и мистериозно произведение. Явно ще има продължения.
Кучешка
Вики
Доберманът Стефан се разхождал из планината. Зад един камък намерил едно чихуахуа на име Диди. Диди си била затиснала лапичката. Стефан й помогнал да се измъкне. Двамата се влюбили. Лошият бултериер Чико обаче се нуждаел от сърце, за да стане най красивото куче на света. Разбира се, искал сърцето на Стефан, тъй като то било голямо. Изпратил 10-те си най силни каракачанки да му го доведат. Пред очите на Диди отвлекли Стефан. Тя ги последвала и стигнала до страшен дворец. Чико тъкмо щял да разкъса Стефан, когато Диди се разлаяла. Никой не понася лаят на чихуахуа!!! Освободили Стефан, само и само Диди да спре. Стефан и Диди отново били заедно. Няколко години по-късно имали две момичета- ваймаранер на име Софи и визла на име Вики. След време Чико отвлякъл Софи и Вики. Искал кръвта им, за да се направи безсмъртен. Стефан и Диди видели, че децата не са си по стаите. Разтревожили се и Диди започнала да плаче. В този момент се появил коня Липи и решил да им помогне. Отишли до двореца и с много битки и малко магия изпратили Чико в друга вселена. Стефан, Диди, Софи и Вики заживели щастливо, а Липи станал най-добър приятел на семейството.
Авторът определено има отношение и разбиране за кучета и породи.
Приказки за семейство, написани от приказни деца!
/Ще има още…/
