Как в Увекинд учим #IB Geography & #IB Environmental Systems and Societies

Това е кратък разказ за срещата на осем Увекинд изследователи на Централна автогара, започващ с благопожелателното възклицание на автобусния шофьор в 7 сутринта: „А, бе, тия от касите, как изобщо продават осем билета, то няа’ да има места в автобуса!”, еволюирала чрез употребата на гурме-деликатеси, от типа на благоуханни консерви с русенско варено, риба, солети и … завършила с маратонски бяг в кенийски стил с цел хващане на автобус за връщане и награда за успеха – лежане на пейки и хапване на сладолед. #uwekind #DPYear1

Ето я и историята…

След като съумяхме не само да наместим багажа със спалните чували, храната и апаратурата, успяхме да си намерим и места в автобуса. Част от екипа прекара времето си по пътя в емоции от сорта на: „Как може да ми върнеш спатия, след като ти бягам купа?!” и шеги за деветия им другар, останал в София, който всъщност може би е натоварен заедно с раниците в багажника… Пристигнахме в гр. Кресна, в подножието на Национален парк „Пирин”и поехме нагоре към с. Влахи – родното място на революционера Яне Сандански. Това е мястото, където той е укривал отвлечената от него с цел откуп за революционната си дейност протестантска мисионерка Елън Стоун. Както разказва историята, в крайна сметка той получава откуп от 14 500 златни турски лири, а освободената мисионерка по-късно изнася редица беседи в Америка за каузата на четниците.

Според нашия домакин – Димитър Василев, село Влахи е обратното на Бермудския триъгълник, защото в селото се стичат все повече природозащитници и недоволни от случващото се в страната ни. Групата UWEKIND-изследователи успя да се докосне до завета на Сидер Седефчев – човек, който спасява от изчезване уникалните нашенски породи: каракачанска овца, каракачанска коза и каракачанска овчарка, да зърне с очите си тези впечатляващи породи и да научи повече за модерната аквапоника от друг човек, оставил големия град, за да живее природосъобразно – Иван Салников.

Домакинът ни, Димитър Василев, е съумял да възстанови старото училище в селото и да го превърне в истинско съвременно училище за природа. Групата изследователи успя да види модерния израз „sustainability” в действие. Едно е да прочетеш в учебника скучно изречение от сорта на: „Биомите трябва да се използват устойчиво като източник на екосистемни стоки и услуги”, друго е да видиш на живо как снежната и дъждовната вода се събира в голям резервоар и после се използва за напояване.

В еко-градината на домакина откриваш как природата се развива естествено. Ягодите се засаждат заедно с чесъна, защото той ги предпазва от вредни за тях организми. В малката екосистема има воден басейн с ограничени размери за развъждане на жаби, чиято любима храна се оказва, че е Leptinotarsa decemlineata или по-известен като колорадски бръмбар. В оградата има отвори, за да може да влизат спокойно гущери, които да почистват градината от вредни насекоми. Има посаден бамбук, който създава микроклимат с по-хладни условия за зайците, непонасящи летните жеги. Градината се допълва и от парник, чийто покрив е под ъгъл, за да може да улавя слънчевите лъчи през зимата и да го затопля, а през лятото да не ги допуска вътре.

След поредното бързо възстановяване на енергията с лютеница и вафли, изследователите извършиха реално научно изследване на река Влахинска, измервайки и сравнявайки температурата, количеството разтворен кислород и мътността на водата в малък вир и в течаща вода, а двудневната програма завърши с наблюдение как се борави с пръчка с изпречила се на пътя ти пепелянка, с хранене с риба и ябълки на спасените две мечки, за които се грижат местните, а дори успяхме да зърнем за малко и двата потайни вълка в съседство.

Доволни потеглихме обратно – носейки на гръб освен поолекналите от употребените хартиени и консервни опаковки раници и благоуханните си тениски, напоени с аромата на вложената в начинанието енергия. Поради една или друга причина тръгнахме малко по-късно от предвиденото, та се наложи да проявим заложените във всеки от нас кенийски гени (нали всички сме с обща африканска прародина 😉 и да покажем спринтьорски умения в пресечен терен.

Всичко завърши благополучно в един сенчест кресненски парк, където излегнали се на пейки, доволно се наслаждавахме на наградата си от сладолед, която за някои от нас  беше във вид на кюфтета.

***
Още снимки от експедицията може да видите в нашата Facebook страница

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.