*Този текст е специално подготвен от мен (част от тълпата) за блога на училището на моите деца „Увекинд“ по повод на 20-годишния юбилей. И преди да прочете мислите ми, искам да благодаря на всички, че вече повече от 15 години, „Увекинд“ е част от моя живот и от живота на моите деца. Пожелавам дълголетие, дързост и кураж.
За пръв път в историята на човечеството знанието не е само в ръцете на образователните институции и преподавателите. За пръв път в историята на човечеството в определени сфери децата знаят повече от възрастните – в сферата на новите технологии например. И логично изниква въпросът може ли в тази среда, в която знанието е навсякъде около нас, образованието да остане непроменено и незасегнато от възможностите, които предлагат новите технологии? Със сигурност може, свидетели сме на опитите да не бъде дори леко освежено. Но също така знаем със сигурност, че не би трябвало да е така. Образованието е онова нещо, което днес ни дава знания да се справим с предизвикателствата на утрешния ден.
Ако предположим, че утрешният ден е неизменно свързан с технологии, това не е предположение, а факт, то ако образованието остане свързано с миналото, как ще ни подготви за бъдещето? Не е случайно, че една от най-гледаните лекции в платформата TED, е свързана с образованието – „Училищата убиват креативността“ на сър Кен Робинсън. Oт сцената на същата конференция, носителят на наградата на TED за 2013 година Сугата Митра, споделя мечтата си да създаде училище в облака, в което „децата могат да изследват и да се учат едно от друго, използвайки ресурси и менторство през облачни услуги„. Той създава проект, при който баби от Обединеното кралство през Skype преподават английски език на деца от отдалечени и бедни райони в Индия, посредством компютър и връзка с интернет. Звучи „облачно“, но е ясно и истинско, и трябва да ни покаже колко нови възможности се отварят пред нас.
Освен изучаването на английски език в облака има и други примери, споделени в платформата TED. Усман Риаз „се е научил да свири на китара, като гледа Джими Пейдж в YouTube„. Със сигурност има и други истории на хора, които сами са се научили на нещо, гледайки видеа на свои кумири. Както и има толкова много видеа от потребителите (tutorials), които споделят знанията си с тълпата онлайн. И всеки, който иска, може да се възползва и да повиши уменията и знанията си. Аз самата постоянно го правя.
В тази нова среда се появяват и нови термини, които описват това, което се случва. Един такъв термин, който е в основата на този текст е краудсорсингът. Редакторът на списание Wired, Джеф Хау, и Марк Робинсън използват за пръв път термина краудсорсинг през юни 2006 година. В статия, публикувана в списание Wired, Хау задава следния въпрос: Спомняте ли си аутсорсинга? Когато през 2003 година голяма част от работа започна да се възлага на хора в Индия и Китай? Новият извор за евтина работна ръка: обикновени хора, които използват свободното си време да създават съдържание, да решават проблеми и дори да участват в процесите по изследване и разработване на продукти и услуги на компаниите. Този феномен се нарича краудсорсинг. Според Хау „обяснено по-просто, краудсорсингът на практика е акт на компания или институция, които възлагат функция, някога изпълнявана от служители или външни подизпълнителни, на неопределена (широка) мрежа от хора под формата на открита покана… Критичните моменти са два: използването на открита покана и достигането до широка мрежа от потенциални работници.“
Moже да си кажете, това мен не ме засяга, и ще сбъркате. Защото без да искате ползвате или участвате в краудсорсинг инициативи. Спомняте ли си колко пъти в живота си сте въвеждали думите в празното поле, за да докажете, че сте човек, а не машина? А би ли се намалила досадата ви, ако си дадете сметка, че всеки път, когато вкарвате дума, вие помагате за дигитализирането на библиотеките? Toва използване на тълпата едновременно за собствената й сигурност и за доброто на всички, които ще ползват дигитализираното съдържание, прави reCaptcha едно от сериозните доказателства за неограничените възможности на новите технологии и как те могат да бъдат иновативно прилагани. Значимостта на проекта кара Google да го закупи и да го интегрира към проектите си за дигитализация на съдържание. На пръв поглед това може да е малко далеч от образованието, но дигитализирането на информацията е неотменна част от онлайн образованието и достъпността до знания на хората по света. Така че тази краудсорсинг задача, която има двойно предназначение, е една от първите крачки в посоката, в която ще разгледам краудсорсинга.
Как реагират образователните институции на тези промени и какви са предизвикателствата? Възможност, от която се възползват ли е, или опасност, която може да застраши статуквото? Има и от двата типа реакции. Тук няма да се занимавам с онези, които в новите технологии и в краудсорсинга виждат заплаха за образованието, а с тези, които го възприемат като възможност, която да отвори по-широко вратите на знанието към повече хора и да даде в ръцете на хората избора за тяхното образование, както и възможността да споделят с тълпата това, което те самите знаят.
И докато в някои държави власт и институции се чудят как да реформират образователните си системи, световна организация като ЮНЕСКО използва краудсорсинга за постигане на целите на своите образователни инициативи и не само. За движението „Образование за всички“ ЮНЕСКО в партньорство с фондацията „Пакард“ през 2011 година стартира краудсорсинг инициатива, която има за цел да намали броя на отпадащите от образователната система момичета в Етиопия и Танзания. В края на 2011 и началото на 2012 година ЮНЕСКО провежда още една краудсорсинг инициатива в сферата на образованието – събиране на идеи как мобилните комуникации могат да подпомогнат постигането на целите на „Образование за всички“ по отношение на грамотност, начално обучение, обучение на младежи, качество и т.н. И както повеляват правилата на краудсорсинга, за най-добрите идеи има отредени награди. Ако световна организация като ЮНЕСКО използва краудсорсинга, защо и другите да не го правят? Причините са много, но може би най-очевидната е страх от факта, че промяната води до промяна в средата, която от години не е променяна и в която работят хора, които се борят за запазване на статуквото с всички сили и средства.
За новите потребители знанията са за споделяне и за да бъдат в услуга на тези, които имат нужда от тях. Нещо, което е чувствително по-различно от възприятието на знанието като нещо, което трябва да пазим и да не споделяме с другите, защото имаме основание да смятаме, че то ще ни бъде откраднато. Днес знания се споделят навсякъде и този, който споделя, има най-голям шанс да получи знание от другите. Защото процесът на споделяне е взаимен и няма как да бъде еднопосочен. Учителят Алекс Грод решава да създаде онлайн платформа на принципа на краудсорсинга, в която учители от цял свят могат да споделят своя опит за това, какво работи в класната стая. Проектът BetterLesson стартира през 2009 година и в началото към платформата са се присъединявали по 250 учителя на ден. Oт гледна точка на традиционното образование новите технологии и краудсорсинга водят до промени в три от основните стълбове на възприемането на образованието:
- фиксиран час – новите форми на онлайн обучение могат да бъдат достъпни по всяко време, въпреки че някои имат определени изисквания за онлайн присъствие в определен час, но това е по-скоро изключение.
- фиксирано място – училището и университетът вече могат да бъдат навсякъде, стига ученикът/студентът да има устройство с връзка към интернет.
- фиксирано темпо на обучението – всеки може да върви със своето темпо и да съобрази процеса на учене със собствените си възможности, време и сили.
Когато трите фактора, свързани с традиционното схващане за образование, се променят, няма как концепцията за целия процес да остане непроменена.
И като говорим за различията не бива да забравяме, че средата предразполага и към един нов вид потребители на образователни продукти и услуги. Има няколко насоки, в които можем да видим как образованието интегрира новите технологии: – онлайн обучение, смесено обучение и масивни отворени онлайн курсове (МООК = MOOC = Massive Open Online Course). Дори традиционният учебник днес има допълнителни материали онлайн, където учениците/студентите могат да ползват допълнителна информация, да гледат видео, да правят тестове и да обсъждат с други темата на урока. Още от създаването си училището е разчитало на факта, че човек учи по-добре, когато е с други хора и обменя информация и знания. Днес обмяната е неограничена и знанията са навсякъде около нас. Всеки, които иска да се образова и да образова, може да се възползва от новите възможности.
Една от сферите в образованието, която изключително бързо възприе и се ориентира към новата среда, е изучаването на чужди езици. Водещата към момента платформа, която използва краудсорсинга и предлага на потребителите възможност да изучават чужд език, е Duolingo. До 2014 година платформата има 10 милиона потребители. И там сякаш краудсорсингът работи и се прилага успешно. При това потребителите е едновременно изучават чужд език и вършат преводачески услуги за клиенти. Един от съоснователите й е Джими Уейлс, основателят на Уикипедия. Чрез нея потребителите превеждат информация от Мрежата и съдържание за бизнес клиенти, докато изучават чужд език. Ползата за потребителите е, че услугата е безплатна и без реклами, нещо, което затормозява ползващите безплатни услуги онлайн. Друг важен елемент на предлагната услуга е, че елементи на игра са вкарани във всяка учебна задача.
Но краудсорсингът се насочва и прилага не само в сферата на чуждите езици. Имах уникалния (аз така го приемам) шанс да стисна ръката на създателя на академията Кан – Салман Кан, след една негова лекция в Бостън през 2014 година. Създадената от него „Кан академия“ се превръща в глобална платформа за учене, след като платформата се отваря за доброволци от цял свят, които да превеждат уроците на родния си език. За целта използват партньорство с Universal Subtitles, проект на фондацията Participatory Culture, от чиито услуги се възползват и компании като Mozilla и Al-Jazeera.
Статистиката показва, че България е на 4-то място по превод на общия брой субтитри и на 1-во място по превод на субтитри от основните уроци, т.е. тези, които са нужни, за да се пусне бета версия на академията Кан на български език. Усилията на екипа доброволци от българска страна правят цялото знание от Академията достъпно за хората, които говорят български език.
Общото между всички организации, които използват краудсорсинг, е, че те споделят контрола върху продукта/резултата с потребителя. А това е толкова близо до същността на образованието – където и да учите, който и да ви учи, в крайна сметка вие трябва да се научите и да положите усилие. Освен чужди езици, можете да учите още толкова много неща, след като пред вас са отворени вратите на това, което някои наричат Образование 2.0 – посетете Сoursera, iTunes U и много други инициативи, които ви предоставят неограничени възможности за учене и среща на нови приятели.
Учениците/студентите не чакат подканване, за да се възползват от новите възможности. Coursehero.com е образователна онлайн платформа, базирана на принципите на краудсорсинга. Тя дава достъп на студенти до материали за курсове, образователни видеа, данни и съвети. Всички материали са качени от студенти. В основата на този проект седи нещо, което в аналоговата епоха всички сме правили помежду си – разменяхме си записки от лекциите. Днес това можем да го правим с целия свят и усилията ни са да помагаме на други студенти.
Платформата Udemy.com също ви дава възможност да се учите или да учите другите. Създаденият от вас курс може да се предложи безплатно или срещу заплащане. Платформата предоставя инструменти за създаване на курс, неговото промотиране и при желание дори можете да спечелите пари от таксите на студентите. Има и много безплатни курсове, от които всеки може да се възползва.
Стъпвайки на готовността на онлайн потребителите да споделят, платформата mentormob.com предлага свой подход към онлайн ученето, който е много прост. Потребителите не създават образователно съдържание, а помагат на другите потребители да намерят най-полезното съдържание, като създават списъци от сайтове, статии, видео и други ресурси, които вече са в интернет.
Част от новата концепция за краудсорсинга е груповото финансиране – краудфъндингът. Образованието не прави изключение от останалите сфери на нашия живот по отношение на приложенията му. Учителите в САЩ могат да ползват и специализираната платформа за групово финансиране на образователни инициативи donorschoose.org, създадена през 2000 година. До момента са финансирани близо 600 проекта. Платформата позволява на учителите да се обърнат директно към общността и да представят своя проект. Така новите реалности поставят образованието не само в ръцете на обучаващия се, но и в ръцете на обучаващия го. Все повече преподавателите се превръщат в ментори и куратори на образователния процес, защото самото знание е достъпно за онези, които искат да го намерят. Но образованието не е само достъп до информация. Образованието се случва в общности и под вещото менторство на онези, които познават принципите на образованието и педагогиката.
Няма да е пресилено, ако кажа, че в образованието бъдещото приложение на краудсорсинга е неизбeжно. И не защото краудсорсингът е тема на този текст и защото самата аз съм преподавател. Причините се крият в променената среда, в променените изисквания към обучението, в необходимостта обучението да се случва през целия живот, в променените потребители на образователния продукт и в готовността и желанието на същите тези потребители да не бъдат пасивни консуматори, а активно да участват в създаването на продуктите и услугите, които ползват. Истината е, че като всеки друг метод, приложен правилно в подходящ контекст и краудсорсингът може да доведе до по-добро образование, по-индивидуализиран подход към всеки обучаващ се и по-адекватно към изискванията на средата обучение. И ако образователните институции се двоумят какво да правят, то специализираните и професионалните обучения все повече се възползват от предимствата на краудсорсинга и груповото финансиране. Сам по себе си, краудсорсингът не може да достави най-доброто образователно преживяване, но е естествена рамка за учене. И в този ред на мисли, може да перифразирам думите на Джон Кенеди, и те биха звучали така:
Не питай, какво може образованието да направи за теб, а питай, какво можеш да направиш ти за образованието.
Или:
Не питай, какво може училището ти да направи за теб, а питай, какво можеш да направиш ти за училището си.
И тогава може би нещата ще се променят не само в училището на моите деца „Увекинд“, а и в много други училища. И за повече деца.
