Автори: Анна-Мария Донова и Стела Попова
***
Младежкото дружеството на ООН в България се занимава с организирането на симулации на заседанията на различните органи на Организацията на обединените нации, като например ЮНЕСКО, Съвета за сигурност и други. Тези модели позволяват на ученици от София, както и от други градове в страната, да влязат в ролята на делегати от Франция, Русия, Великобритания и други държави за няколко дни (обикновено два). Задачата е да представят позицията на страната си по глобален въпрос, както и чрез дискусия заедно да стигнат до неговото решение.
Всяка гимназия има възможността да организира свой собствен ООН клуб и вече за пета поредна година Увекинд е част от тази мрежа. В нашия клуб участват петима и всичките завършваме през тази учебна година. Това беше причината да решим да предадем идеята на по-малките от нас и да намерим доброволци, които да продължат дейността на клуба. За да подготвим следващите „делегати“ и за да им демонстрираме какво представляват симулациите, още през ноември започнахме да създаваме вътрешен модел, който да проведем в Увекинд. Съгласихме се да предложим на всички ученици в гимназията, но само тези, които имат желание, да участват. Избрахме орган от структурата на ООН, тема, открихме лектор, изготвихме програма.
Както се случва обикновено първоначалните планове бяха смели, но трудно осъществими – датата за модела се променяше многократно. В крайна сметка се получи така, че вътрешният ни модел се проведе на девети февруари, с целия десети клас, без лектор, с липсващи делегации и писане на позиции рано сутринта преди самото начало. Но въпреки това се получи.
Моделът беше симулация на Съвета за сигурност към ООН, в който обикновено трябва да присъстват 15 делегации, а темата за обсъждане беше конфликтът в Южен Судан. Като организатори на събитието ръководихме десетокласниците, които досега никога не са били на подобен модел. Двама от нас представяха делегациите на Русия и Китай, а другите двама бяха в ролята на председател и главен секретар.
Всичко започна с четенето на позициите на всяка една държава. Тогава всъщност разбрахме колко е трудно да се организира събитие, което да накара тийнеджъри да се концентритат върху нещо различно от тяхното ежедневие. Още в началото цареше своеобразен хаос, изпълнен с превъзбудени гласове, които обсъждат различни теми – сериали, дискотеки и т.н. Обаче, когато първите делегати започнаха да четат своята позиция, всички гласове заглъхнаха. В интерес на истината доста голяма част от въвеждащите думи на участниците се бяха получили добре – в стила на дипломатическия езиков регистър. Естествено имаше и такива, които бяха написани в духа на забързаното ежедневие, характерно за десетокласниците, които не обичат много да пишат „домашни“.
В последствие преминахме към точките за обсъждане, гласувани от делегатите. Ако трябва да сме честни, имаше моменти, в които се чудехме дали този модел беше добра идея. Картината беше следната: хвърчащи табели с имената на държавите, чаши по масата и преплитащи се разговори. Потънал в общата ни безизходица председателят повтаряше: „Делегати, моля, не се отклонявайте от главната тема на нашия модел.“ Но измежду цялата суматоха имаше няколко участници, на които им стана наистина интересно.
В крайна сметка – да, имаше смисъл. Първо разбрахме, че организацията на такова събитие е много трудна. Целият процес беше изпълнен със спорове между нас и учителите, които ни бяха дали позволение да изпълним идеята си. И въпреки че се получи нещо различно от първоначалната ни концепция, успяхме да се запознаем и да обсъдим заедно с учениците от десети клас проблемите на Южен Судан, за които не бяхме чували.
С този модел вярваме, че ще запазим клуба на ООН в Увекинд и сме предизвикали интерес в някои десеткласници, които да продължат да организират и участват в подобни проекти.
