В самото начало трябва да поясня нещо. Това, което пиша по-долу е резултат от пресичането на три различни гледни точки: баща, университетски преподавател и учител по Теория на познанието в дипломната програма IB.

Няма нищо по-естествено от това, човек да иска най-доброто образование за децата си. Също така, естествено е човек да си поставя въпроси за „най-доброто“. Какво е, колко струва и какво дава на ученика? Така стигаме до въпроса за дипломата от IB Diploma Programme (DP) и по-конкретно за предимствата, които тя дава на учениците, след като напуснат училище.

Каква стойност има DP?

Преди 10-15 години един от първите отговори би бил, че DP гарантира приема в най-реномираните университети по света. Това е така и до момента разбира се, и то трябва да се каже ясно. DP е разпознаваема по цял свят като в отделни университети улеснява не само приема, но и получаването на редица допълнителни предимства, свързани с акредитиране на курсове и кандидатстване за стипендии. Към това трябва да се направи едно важно уточнение, което има отношение повече към развитието на висшето образование през последното десетилетие отколкото конкретно към DP.

През последното десетилетие университетите навсякъде по света стават все по-отворени за студенти с различни дипломи, произход и подготовка. Причините за това са много, но безспорно сред тях са финансовата криза, демографският спад в развитите държави, където се намират най-реномираните университети, масовизацията на висшето образование и развитието на информационните технологии.  Това важи с пълна сила и в България. При по-малко от 30 000 завършили средно образование зрелостници петдесетте висши училища в страната изпитват огромен глад за студенти.  По думите на мой колега, за да те приемат някъде на общо основание, е нужно да имаш само валидна диплома за средно образование и пулс.

Нещата не са много по-различни в цяла Европа. През последните години броят на университетските борси и специализираните посредници, които предлагат образование в чужбина расте главоломно. Често срещано явление е самите университети (особено тези в Холандия и Великобритания) да изпращат свои емисари, които обикалят средните училища, за да набират бъдещи студенти с обещания за бляскаво бъдеще и кариера. Казано накратко, ако имаш средствата и времето, днес не е проблем да постъпиш в повече или по-малко престижен университет по света и у нас, независимо каква е дипломата ти.

Поради това с особена острота стои въпросът: “Каква стойност има DP?”

Истинската стойност и предимството на DP не е в това, че улеснява приема. Приемът и без DP е лесен. Завършването обаче е трудно.

Логичната политика на висшите училища, особено на старите и престижни университети, за да поддържат качество и доверие в себе си, е да затегнат критериите в процеса на обучение и при самото завършване. С други думи казано, лесно се влиза, но трудно се излиза. Добре е да си припомним старата фраза от времето на соца, че „само, който не е влезнал, само той не е завършил“. И да е било вярно някога, вече не е. Живеем в друго време.

Колкото по-престижен е университетът, толкова е по-трудно да го завършиш.

Това, че като родители сме изсипали торба с пари за образованието на чедото в чужбина, не ни дава гаранции, че  наследникът няма да се върне в края на първата или втората година с клепнали уши. Зад фразата „не искам“ или „ вече не ми е интересно“ най-често се крие горчивата истина на „не мога да се справя“. Истинската ценност на DP е в това, че подготвя ученика за неговото бъдещо следване, както и за успешното му завършване. Студентите, които идват от DP, могат да се справят. Защо?

Успешното следване и завършване в университетите е пряко зависимо от ключови компетентности, голяма част от които липсват в средното ни образование независимо от успеха в дипломата. В университета трябва да можеш да работиш аналитично с различни видове текст – от филми и статистически данни до антични художествени произведения и трактати по етика. Живеем във време, в което различните дисциплини не се учат изолирано, а в общ контекст, в който се търсят пресечни точки. Това означава, че ако учиш да речем право в някой от големите либерални университети на Великобритания или САЩ, се налага да минеш през курсове в други дисциплини – история, икономика, философия, изкуства. Нужни са и предварително развити умения за научен анализ, проектно мислене, презентиране и аргументация. Едва ли е необходимо да коментирам нивото, в което се развиват тези компетентности, ако изобщо ги има, в средното ни образование.

Ето я и истинската полза от DP

За две години интензивна и интердисциплинарна подготовка програмата изгражда умения, техники за учене, култура и навици на мислене, без които човек трудно може да вирее в сериозен университет. Програмата гарантира, че наследниците са подготвени и за най-престижните университети по света, като оставя малко вероятен сценарият, при който чедото се връща несвоевременно у дома с клепнали уши, защото изведнъж е решило, че „не му е интересно“ повече.

#Uwekind20

Едно от предизвикателствата на изминалите 20 години беше да изградим цялостната образователна концепция, наречена Увекинд, и да завършим цикъла на обучение от детската градина до гимназията. Така към нашата училищна общност се присъединиха колеги, преподаватели в различните  степени и предметни групи.

Радваме се на съвметната си работа с Ясен още от основаването на гимназиалната степен. В Увекинд той преподава в MYP и DP философия, психология, етика и теория на познанието. Благодарим му за споделените по-горе мисли!