Училище в облака или обърната класна стая – темата за новостите в образованието не спира да ни вълнува. След отминалата конференция по повод 50-годишнината на IB, която посети част от екипа ни, и актуалните образователни форуми в страната, се питаме кои са глобалните теми и въпроси, пред които е изправено съвременното училище?
# Новите учебни пространства
Всички знаем, че училищните сгради не са се променили съществено от времето, когато ние сме били ученици. Дълги коридори, класни стаи с чинове наредени в редици и учители, които преподават фронтално – така най-често се случва учебният процес. Колкото и да си говорим за промяна в подхода и какво трябва да бъде училището на 21 век, възможно ли е то да се случва в сгради, строени през 50-те и 60-те години на миналия. Работната среда, в която един ден ще навлязат децата ни вече се променя и споделените пространства заемат мястото на стандартните офиси. Технологиите и инструментариумът за работа, които ще се използват в близкото бъдеще, ще се различават коренно. Така възниква нужда и от нова учебна среда, която да дава възможности и да стимулира разнообразни начини на учене.
Някои училища са поели по този път и създават “училища на бъдещето”, където учители и ученици могат да експериментират, изпробват и споделят образователни практики. Пространствата са създадени да позволяват подвижно групиране, места за индивидуална работа, както и кътове за съвмесnтна дейност между ученици от различни възрасти.
За да се насърчи автономното учене, помещенията предлагат място и устройства за самостоятелна работа. Споделянето на наученото и партнирането се осъществяват в отворени помещения. Класните стаи и библиотеките се превръщат в learning hubs, а зоните за почивка в места за дискусии.
Големи прозорци и витрини позволяват експериментите в лабораториите да се наблюдават от по-широка публика. Така ученето, преподаването и знанието не остават скрити зад затворената врата на класната стая.
Открити галерии за излагане на работите на децата стимулират споделянето и ученето един от друг.
Навлизат нови “свежи” имена на типовете пространства, където класните стаи се превръщат в “зони за учене”:
# Разбира се, зад всичко това стои идеята за “персонализираното учене”. И тук не става въпрос да се инвестират хиляди левове в компютри и скъпи апликации за всеки ученик. Дизайнът на училището отразява стремежа ученикът да участва активно в собственото си учене и да има възможност да взема решения, като същевременно не е изолиран.
Учителите от своя страна могат да изготвят различни персонализирани задачи за учениците, като съставят съвместно лични, седмични или по-дългосрочни цели. Някой може да има нужда да развие повече уменията си за изследване, друг за презентиране или организация.
Да разберем по-добре къде се намира ученикът и къде иска да стигне е ключово. Това предполага и по-подробна обратна връзка от страна на учителите, изготвяне на лични профили на учениците и създаване на една култура на оценяване, която да е стремеж на цялата училищна общност.
Ученето чрез проекти, изследване, дискутиране и създаването на ситуации, в които ученикът да опознава себе си и другите, го превръща в човек, който е отговорен за собственото си учене и може да взема решения. А това ще е важно и за успешния му живот на възрастен.
В добра практика в нашето училище се превърна работата по персоналния проект, който е задължителен в програмата MYP, в която сме акредитирани. Това е мащабно изследване, извършено от ученика, насочено изцяло в сфера на интерес, избрана от самия него. Темата или продуктът на проучването могат да са от всички области на обкръжаващия ни свят и не е задължително да са свързани с конкретна учебна дисциплина. Ученикът има време да проучва, експериментира, да води журнал за процеса на работа и най-важното – да направи рефлексия под формата на report. Крайният продукт може да бъде статия, макет, изложба, филм или организиране на събитие. Макар и акцентът в словосъчетанието да е върху думата “персонален”, важна стъпка в процеса е и осъзнаването на въздействието на проекта върху училищната, местната или глобалната общност. Така учениците правят връзка с реалния живот, създават контакти и осъзнават влиянието, което трудът им може да има върху обществото.
# Тук идва място да споменем и Глобалните цели в образованието и как личната ни цел може да влияе върху други хора и събития. Ученето може да се осъществява в сътрудничество с различни организации – болници, доброволчески организации, университети, центрове за изследвания и медии.
Училищата имат невероятната възможност да образоват, насърчават и създават бъдещите граждани и лидери на планетата. Когато младите хора действат, движени от своята страст и любопитство, това развива както тях, така и интереса им към обкръжаващата ги среда. Водени от своите ментори-учители, учениците създават уникални продукти като филтри за пречистване на вода в нуждаещи се райони, мащабни кампании против тормоза в училище или пък, както се осъществи в нашето училище – проект за създаване на училищен пчелен кошер.
# За жените в науката се говори много на глобалната конференция на IB, както и за възможността да се даде гласност на тази тема в обществото.
И въпреки че в световен мащаб над 70 процента от преподавателите в училищата са жени, те все още нямат своето заслужено място в много други сфери. Учителски екип от Малмьо (Швеция) разказа за свой изследователски проект съвместно с ученици, който поставя въпроса за все още съществуващата неравнопоставеност между половете в научната сфера. Като отправна точка те използват книгата на Rachel Ignotofsky “Women in Science – 50 Fearless Pioneers” и изключително вълнуващата TED лекция на Jocelyn Bell Burnell, жена учен, астрофизик, която работи по откриването на първия пулсар. По време на проекта шведските ученици откриват, че жените учени почти не са представени в учебниците по науките.
За съжаление трябва да признаем, че и в родните учебници положението е подобно. Дори само ако погледнем кориците на учебниците по литература виждаме, че жените автори изобщо не са застъпени. В едно училищно ежедневие, доминирано от жени това е доста смущаващо.
“Най-доброто сътрудничество е това между хора с различен произход и различна гледна точка”, казва Jocelyn Bell Burnell и продължава – “да бъдеш заграден от хора като теб е удобно, но не виждаш друга перспектива”.
Ние учителите трябва да се грижим учениците ни винаги да имат различна гледна точка и да ги водим към това да създават и променят света към по-добро. Пък защо да не стартираме проект, в който да обърнем внимание на авторите на учебници, че има и жени писатели, които заслужават своето място в компанията на големите литературни имена.
