Вече повече от месец чуваме разкази на очевидци за един дух, който броди из достолепната сграда на ул. Калиакра 5. Има и доказателства за съществуването му – носят се странни миризми, чуват се непознати звуци, прибързани стъпки по стълбите, хлопане на врати.

Но това не е цялата история… Момчета и момичета в бели престилки влизат и излизат през тежката врата на лабораторията, чуват се притаени възклицания, бълбукат течности, припламват пламъчета на спиртни лампи. Не, това не е тайна сбирка на алхимици, търсещи философския камък, това са учениците от седми, осми и девети клас в стартиращите лабораторни занятия за новата учебна година.

Седми клас потънаха в невидим за очите свят, този на микроорганизмите, който въпреки, че е невидим, е непрекъснато около нас и в нас. С размери една хилядна от милиметъра бактериите напомнят за себе си, когато почнем да се разболяваме или не се чувстваме добре. Коки, пръчици, спирили бяха наблюдавани с микроскоп от учениците, анализирани и описани в детайли. Нямаше как да не се запознаем и със знаменития Лактобацилус булгарикус. Той все още е тук, в българското кисело мляко, видяхме го с очите си.

Осмокласниците със самочувствие на видели какво ли не, тази година наблюдаваха нещо ново за тях – човешки нервни клетки и тъкан, кожа (съединителна тъкан), скелетна мускулна тъкан, сърдечна мускулна тъкан, епителна тъкан.

Девети клас успяха да докажат, че плодородието на почвата се дължи на съдържанието на органични съединения в нея (хумус), чрез тегловен анализ на проба от почва преди и след нагряване до изпепеляване.

А духът?
Това е изследователският дух, настанил се е в Увекинд, който няма да си тръгне 🙂

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.