Вече повече от месец чуваме разкази на очевидци за един дух, който броди из достолепната сграда на ул. Калиакра 5. Има и доказателства за съществуването му – носят се странни миризми, чуват се непознати звуци, прибързани стъпки по стълбите, хлопане на врати.

Но това не е цялата история… Момчета и момичета в бели престилки влизат и излизат през тежката врата на лабораторията, чуват се притаени възклицания, бълбукат течности, припламват пламъчета на спиртни лампи. Не, това не е тайна сбирка на алхимици, търсещи философския камък, това са учениците от седми, осми и девети клас в стартиращите лабораторни занятия за новата учебна година.

Седми клас потънаха в невидим за очите свят, този на микроорганизмите, който въпреки, че е невидим, е непрекъснато около нас и в нас. С размери една хилядна от милиметъра бактериите напомнят за себе си, когато почнем да се разболяваме или не се чувстваме добре. Коки, пръчици, спирили бяха наблюдавани с микроскоп от учениците, анализирани и описани в детайли. Нямаше как да не се запознаем и със знаменития Лактобацилус булгарикус. Той все още е тук, в българското кисело мляко, видяхме го с очите си.

Осмокласниците със самочувствие на видели какво ли не, тази година наблюдаваха нещо ново за тях – човешки нервни клетки и тъкан, кожа (съединителна тъкан), скелетна мускулна тъкан, сърдечна мускулна тъкан, епителна тъкан.

Девети клас успяха да докажат, че плодородието на почвата се дължи на съдържанието на органични съединения в нея (хумус), чрез тегловен анализ на проба от почва преди и след нагряване до изпепеляване.

А духът?
Това е изследователският дух, настанил се е в Увекинд, който няма да си тръгне 🙂