Едно от особено важните неща в преподаването в нашето училище е развиването на умения за креативно писане. Колкото повече децата израстват, толкова по-трудно пишат нещо различно от определените за възрастта или конкретни изпити формати. Моят опит показва, че с натрупването на знания и академично самочувствие, намалява желанието и лекотата за създаване на собствени текстове.
Децата с удоволствие пишат за себе си и измислят истории и с настървено нетърпение очакват да ги споделят с останалите. Тийнеджърите не така отдадено споделят собствените си мисли и преживявания, защото не винаги са уверени в стойността на написаното и се притесняват от мнението на другите.
Затова ние целенасочено работим върху запазването на желанието да сътвориш текст и развиваме умението да се мисли смело и свободно дори и върху теми, които не са съвсем привлекателни. Най-важното е да възпитаваме децата да жонглират смело с думите, да изразяват своите мисли и да имат уменията да ги представят аргументирано и красиво.
Дадох на учениците си десети клас темата „Празникът „Свети Валентин“. Те трябваше да представят отношението си и мислите, които предизвиква отразяването на този празник в нашата страна в писмен вид за 15 – 20 минути. Всеки от учениците изрази своето мнение в свободно избран от него стил. Истински се забавлявахме, докато ги четяхме.
Ето две от съчиненията, които особено ни впечатлиха.
Никола Неделчев – тренира футбол, обича история
„Свети Валентин е празник, по време на който въздухът е изпълнен с приятното и нежно ухание на рози, сърцата на хората туптят с любов и горещи чувства или…. пък не. Това е изкуствено създаден празник, за да олекнат джобовете на обичащите се двойки. Това е ден, в който хората намерили своята вечна и безкрайна любов, могат да я покажат на другите.
Въпреки това обаче, празникът е един приятен ден от нашия живот. Той разнообразява скучното и провлачено ежедневие, което задушава хората след новогодишните празници. Дава и шанс на всички тези с неуспехи в изживяването на най-приятното чувство в живота на смъртните (и на несмъртните).
По време на Свети Валентин сърцата на самотните хора се отварят широко, очаквайки някой гостенин.“
Климент Басев – обича физика и компютърни игри.
„Всички са в очакване на този съдбовен ден. Поради една или друга причина. Мисля, че е така, защото всеки иска да скочи в тази дупка на хазарта, да поема риска на живота си – дали ще се хареса на някого или не.
Този риск, който е поеман от толкова хора на този ден, е чудесен начин да се види примитивния ни начин на мислене. Ако имаме предвид факта, че любовта е просто химическа реакция в мозъците ни, чиято цел е да ни кара да се размножаване, можем да разберем колко воля и сила са нужни, за да устои човек на този празник. Доста хора празнуват, за да имат утехата, че и други като тях могат да бъдат съкрушени и емоционално вкарани в болница.
Като се има предвид това, всеки би заключил, че стига човек да е достатъчно умен да разбере какво го кара да празнува и какво залага, той би могъл да устои. Но тук изскача и фактът – хората са наясно с тези обстоятелства, но участват в празнуването. Те рискуват чувствата си, в замяна на същото от друг човек.
Това те кара да се замислиш – дали наистина любовта е просто химическа реакция или нещо повече?! Дали любовта не е желаното чувство, отговорно за екстремните състояния в живота ни!!!“
Много е приятно за един учител да преживява такива часове! Повярвайте!