Едно от особено важните неща в преподаването в нашето училище е развиването на умения за креативно писане. Колкото повече децата израстват, толкова по-трудно пишат нещо различно от определените за възрастта или конкретни изпити формати. Моят опит показва, че с натрупването на знания и академично самочувствие, намалява желанието и лекотата за създаване на собствени текстове.

Децата с удоволствие пишат за себе си и измислят истории и с настървено нетърпение очакват да ги споделят с останалите. Тийнеджърите не така отдадено споделят собствените си мисли и преживявания, защото не винаги са уверени в стойността на написаното и се притесняват от мнението на другите.

Затова ние целенасочено работим върху запазването на желанието да сътвориш текст и развиваме умението да се мисли смело и свободно дори и върху теми, които не са съвсем привлекателни. Най-важното е да възпитаваме децата да жонглират смело с думите, да изразяват своите мисли и да имат уменията да ги представят аргументирано и красиво.

Дадох на учениците си десети клас темата „Празникът „Свети Валентин“. Те трябваше да представят отношението си и мислите, които предизвиква отразяването на този празник в нашата страна в писмен вид за 15 – 20 минути. Всеки от учениците изрази своето мнение в свободно избран от него стил. Истински се забавлявахме, докато ги четяхме.

Ето две от съчиненията, които особено ни впечатлиха.

Никола Неделчев – тренира футбол, обича история

„Свети Валентин е празник, по време на който въздухът е изпълнен с приятното и нежно ухание на рози, сърцата на хората туптят с любов и горещи чувства или…. пък не. Това е изкуствено създаден празник, за да олекнат джобовете на обичащите се двойки. Това е ден, в който хората намерили своята вечна и безкрайна любов, могат да я покажат на другите.

Въпреки това обаче, празникът е един приятен ден от нашия живот. Той разнообразява скучното и провлачено ежедневие, което задушава хората след новогодишните празници. Дава и шанс на всички тези с неуспехи в изживяването на най-приятното чувство в живота на смъртните (и на несмъртните).

По време на Свети Валентин сърцата на самотните хора се отварят широко, очаквайки някой гостенин.“

Климент Басев – обича физика и компютърни игри.

„Всички са в очакване на този съдбовен ден. Поради една или друга причина. Мисля, че е така, защото всеки иска да скочи в тази дупка на хазарта, да поема риска на живота си – дали ще се хареса на някого или не.

Този риск, който е поеман от толкова хора на този ден, е чудесен начин да се види примитивния ни начин на мислене. Ако имаме предвид факта, че любовта е просто химическа реакция в мозъците ни, чиято цел е да ни кара да се размножаване, можем да разберем колко воля и сила са нужни, за да устои човек на този празник. Доста хора празнуват, за да имат утехата, че и други като тях могат да бъдат съкрушени и емоционално вкарани в болница.

Като се има предвид това, всеки би заключил, че стига човек да е достатъчно умен да разбере какво го кара да празнува и какво залага, той би могъл да устои. Но тук изскача и фактът – хората са наясно с тези обстоятелства, но участват в празнуването. Те рискуват чувствата си, в замяна на същото от друг човек.

Това те кара да се замислиш – дали наистина любовта е просто химическа реакция или нещо повече?! Дали любовта не е желаното чувство, отговорно за екстремните състояния в живота ни!!!“

Много е приятно за един учител да преживява такива часове! Повярвайте!

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.