Вдъхновените математици твърдят, че математиката е навсякъде… А влюбените в словото литератори, че във всичко има поезия. Истината е, че макар клиширани, овехтели, слушани от поколения ученици, тези твърдения не спират да провокират любопитството както на обикновените, така и на отдадените откриватели и любители на магията на числата и думите.

Повод да разсъждаваме по темата за всеобхватността на числата и думите през изминалата седмица ни даде интердисциплинарната ни работа в 10 клас, посветена на отношенията между математика, изкуство и литература. Може би популярен пример за добра междупредметна връзка би било да проследим траекторията на движещите се литературни произведения в нашите учебни програми, но.. все пак в Увекинд ние сме различни 🙂 Затова и нашето вдъхновение се появи от другаде.

Търсенето на различни математически форми и отношения в изкуството и по-точно в поезията, ни отведе към един интересен и забавен ескперимент – създаване на стихове по вълшебните числа на Фибоначи.

  1. Условията са прости:
    Строфите Фибоначи се състоят от поне 6 стиха, с всеки стих повече става по-трудно.
  2. Първият стих е от една сричка – редицата на Фибоначи също започва с едно
  3. Всеки следваш стих нараства както следва 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, …
  4. Римата, стъпката и ритъмът не са задължителни,
  5. Емоцията и посланието зависят от автора
  6. Задължително е да е забавно 🙂

Ето какво се получи…

Меланхолично…
1 Тих
1 дъжд
2 вали
3 ромон лек
5 мъгла се стеле
8 капките падат в калта
13 невидим странник преминава пътеките,
21 изгубва се в тъмнината. Отпечатъците – заличава ги дъжд.

Онтологично :)))
21 На една далечна планета живее твар безвредна и непреклонна
13 малка мравка се разхожда в тъмната гора
8 търси храна за родата
5 тя не почива
3 никога
2 няма
1 да
1 спи.

Драматично 🙁
1 Не?
1 Да?
2 Въпрос
3 е това
5 питам ви аз
8 има ли жажда за власт, мъст?
13 Зарит съм аз цял в пръст до кръст, мръсен и невръст.
21 Гонят ме години мен поред да вземат моя ред. Пет подред, пет подред…

И разбира се – любовно…
21 Душата ми самотна е, но и твоята – знам. Върни се пак при мене!
13 най-малък знак, че и ти си тук сега до мен
8 на кея стоя и чакам.
5 Аз съм сам без теб…
3 Сутринта
2 рано.
1 Пак,
1 пак!

Реакциите, като във всяка група, бяха разнородни, а десетокласниците естествено стигнаха до различни изводи. Рефлексията, която направихме обобщихме така:

  • Всяко послание и настроение трябва да бъде представено в обмислена и подчинена на логика форма, която да му носи допълнително въздействие.
  • Стихове не се пишат по предварително зададена форма. Вдъхновението спонтанно решава в каква “дреха” ще се облече и никаква празна предварителна форма не може да го предизвика да се появи.
  • Няма значение имаш ли вдъхновение, или не, важно е писането да носи забавление.

Такива станаха и нашите стихове по Фибоначи – някои леко престорени, други вдъхновени от формата, трети малко стихоплетски, но всички – просто забавни.

* * *
Photo credits: Desislava Ilieva-Popova / CC BY-NC-SA.


Десислава Илиева-Попова е преподавател по Language and Literature в програмите Middle Years Programme (MYP) и Diploma Programme (DP). Деси е и DP координатор в International School Uwekind.

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.