Вдъхновените математици твърдят, че математиката е навсякъде… А влюбените в словото литератори, че във всичко има поезия. Истината е, че макар клиширани, овехтели, слушани от поколения ученици, тези твърдения не спират да провокират любопитството както на обикновените, така и на отдадените откриватели и любители на магията на числата и думите.
Повод да разсъждаваме по темата за всеобхватността на числата и думите през изминалата седмица ни даде интердисциплинарната ни работа в 10 клас, посветена на отношенията между математика, изкуство и литература. Може би популярен пример за добра междупредметна връзка би било да проследим траекторията на движещите се литературни произведения в нашите учебни програми, но.. все пак в Увекинд ние сме различни 🙂 Затова и нашето вдъхновение се появи от другаде.
Търсенето на различни математически форми и отношения в изкуството и по-точно в поезията, ни отведе към един интересен и забавен ескперимент – създаване на стихове по вълшебните числа на Фибоначи.
- Условията са прости:
Строфите Фибоначи се състоят от поне 6 стиха, с всеки стих повече става по-трудно. - Първият стих е от една сричка – редицата на Фибоначи също започва с едно
- Всеки следваш стих нараства както следва 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, …
- Римата, стъпката и ритъмът не са задължителни,
- Емоцията и посланието зависят от автора
- Задължително е да е забавно 🙂
Ето какво се получи…
Меланхолично…
1 Тих
1 дъжд
2 вали
3 ромон лек
5 мъгла се стеле
8 капките падат в калта
13 невидим странник преминава пътеките,
21 изгубва се в тъмнината. Отпечатъците – заличава ги дъжд.
Онтологично :)))
21 На една далечна планета живее твар безвредна и непреклонна
13 малка мравка се разхожда в тъмната гора
8 търси храна за родата
5 тя не почива
3 никога
2 няма
1 да
1 спи.
Драматично 🙁
1 Не?
1 Да?
2 Въпрос
3 е това
5 питам ви аз
8 има ли жажда за власт, мъст?
13 Зарит съм аз цял в пръст до кръст, мръсен и невръст.
21 Гонят ме години мен поред да вземат моя ред. Пет подред, пет подред…
И разбира се – любовно…
21 Душата ми самотна е, но и твоята – знам. Върни се пак при мене!
13 най-малък знак, че и ти си тук сега до мен
8 на кея стоя и чакам.
5 Аз съм сам без теб…
3 Сутринта
2 рано.
1 Пак,
1 пак!
Реакциите, като във всяка група, бяха разнородни, а десетокласниците естествено стигнаха до различни изводи. Рефлексията, която направихме обобщихме така:
- Всяко послание и настроение трябва да бъде представено в обмислена и подчинена на логика форма, която да му носи допълнително въздействие.
- Стихове не се пишат по предварително зададена форма. Вдъхновението спонтанно решава в каква “дреха” ще се облече и никаква празна предварителна форма не може да го предизвика да се появи.
- Няма значение имаш ли вдъхновение, или не, важно е писането да носи забавление.
Такива станаха и нашите стихове по Фибоначи – някои леко престорени, други вдъхновени от формата, трети малко стихоплетски, но всички – просто забавни.
* * *
Photo credits: Desislava Ilieva-Popova / CC BY-NC-SA.
Десислава Илиева-Попова е преподавател по Language and Literature в програмите Middle Years Programme (MYP) и Diploma Programme (DP). Деси е и DP координатор в International School Uwekind.
