Коледа е.

И покрай отрупаните трапези и лъскавите подаръци се промъкват мисли, за които все не ни достига време. Припомняме си… хора, случки, думи… И ни става хубаво и топло, и уютно.

Прочетох на децата в шести клас великолепния разказ „Малките неща“ на Иво Иванов. Поговорихме си, даже и поплакахме. И се замислихме. За малките неща, които са в нас и около нас, за малките неща, които не забелязваме, защото са ни толкова необходими, че не можем без тях. И благодарихме.

Това са мислите на децата от шести клас, изразени в съчиненията им.

Трябва да благодарим за малките неща. Те са малки, но ни правят щастливи. Досещаме се за тях чак, когато ги изгубим и затова е по-добре да си записваме за кои неща сме благодарни, за да може да им се насладим.

Благодарни сме за това, че най-накрая можем да ползваме метрото.

Благодарни сме за всяка една ежедневна хапка шоколад.

Благодарни сме за звука на мрежата всеки път, когато топката влезе в коша, за скърцането на маратонките ни, когато се движат по паркета.

Благодарни сме, че танцуваме и живеем активно, че хората са измислили италианската кухня и пържолата с пържени картофи и че има ластици за коса.

Благодарни сме на този, който е измислил лятната и зимната ваканция.

Благодарни сме за магазина за банички отсреща и за продавачката, която винаги ни се усмихва.

Благодарни сме на съучениците си, че са от нашия клас, а не от някой друг, че ни разбират, когато ние самите не можем да се разберем, че сме такъв задружен клас.

Благодарни сме,че всеки ден ни посрещат усмивки в училище.

Благодарни съм за учителите, които правят училището НЕскучно. Благодарни сме дори и за математиката…

Благодарни сме на всички писатели, които ни водят в нови светове,

Благодарни съм за пътите, когато мама има нужда да й помагаме вкъщи, но ни пуска да се забавляваме с приятели.

Също съм благодарни за всичко живо, което сме хапнали и хапваме всеки ден.

Благодарни сме, че имаме покрив над главата. Благодарни сме, че имаме близки хора до нас.

Благодарни сме за всяка една прегръдка, за всеки един път, в който
някой ни е накарал да се смеем.

Благодарни сме, че днес слушахме музиката.

Че рисувахме вчера.

Че можем да плачем.

Благодарни сме на всеки един човек, който е бил част от живота ни, дори и на тези, които сме видели случайно. Защото са ни направили такава, каквито сме и каквито ще бъдем.

Благодарни сме на семействата си, че ни показват най-доброто.
Благодарни сме на мама и тати, че ни научиха, че единственото важно е сърцето, а не вещите в стаите ни.

Благодарим на всички, които всеки ден са около нас. Благодарим за възможностите да сме с тях.

Благодарни сме на хората, които ни карат да се замислим за малките неща.

Благодарим на всички вас, които четете в момента.

Благодарим за малките неща!

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.