Коледа е.

И покрай отрупаните трапези и лъскавите подаръци се промъкват мисли, за които все не ни достига време. Припомняме си… хора, случки, думи… И ни става хубаво и топло, и уютно.

Прочетох на децата в шести клас великолепния разказ “Малките неща“ на Иво Иванов. Поговорихме си, даже и поплакахме. И се замислихме. За малките неща, които са в нас и около нас, за малките неща, които не забелязваме, защото са ни толкова необходими, че не можем без тях. И благодарихме.

Това са мислите на децата от шести клас, изразени в съчиненията им.

Трябва да благодарим за малките неща. Те са малки, но ни правят щастливи. Досещаме се за тях чак, когато ги изгубим и затова е по-добре да си записваме за кои неща сме благодарни, за да може да им се насладим.

Благодарни сме за това, че най-накрая можем да ползваме метрото.

Благодарни сме за всяка една ежедневна хапка шоколад.

Благодарни сме за звука на мрежата всеки път, когато топката влезе в коша, за скърцането на маратонките ни, когато се движат по паркета.

Благодарни сме, че танцуваме и живеем активно, че хората са измислили италианската кухня и пържолата с пържени картофи и че има ластици за коса.

Благодарни сме на този, който е измислил лятната и зимната ваканция.

Благодарни сме за магазина за банички отсреща и за продавачката, която винаги ни се усмихва.

Благодарни сме на съучениците си, че са от нашия клас, а не от някой друг, че ни разбират, когато ние самите не можем да се разберем, че сме такъв задружен клас.

Благодарни сме,че всеки ден ни посрещат усмивки в училище.

Благодарни съм за учителите, които правят училището НЕскучно. Благодарни сме дори и за математиката…

Благодарни сме на всички писатели, които ни водят в нови светове,

Благодарни съм за пътите, когато мама има нужда да й помагаме вкъщи, но ни пуска да се забавляваме с приятели.

Също съм благодарни за всичко живо, което сме хапнали и хапваме всеки ден.

Благодарни сме, че имаме покрив над главата. Благодарни сме, че имаме близки хора до нас.

Благодарни сме за всяка една прегръдка, за всеки един път, в който
някой ни е накарал да се смеем.

Благодарни сме, че днес слушахме музиката.

Че рисувахме вчера.

Че можем да плачем.

Благодарни сме на всеки един човек, който е бил част от живота ни, дори и на тези, които сме видели случайно. Защото са ни направили такава, каквито сме и каквито ще бъдем.

Благодарни сме на семействата си, че ни показват най-доброто.
Благодарни сме на мама и тати, че ни научиха, че единственото важно е сърцето, а не вещите в стаите ни.

Благодарим на всички, които всеки ден са около нас. Благодарим за възможностите да сме с тях.

Благодарни сме на хората, които ни карат да се замислим за малките неща.

Благодарим на всички вас, които четете в момента.

Благодарим за малките неща!