Нашите десетокласници направиха своите персонални проекти, които бяха оценени от ръководителите им и в момента са на модерация в изпитния център на International Baccalaureate (IB), Кардиф. Това е първотото предизвикателство пред учениците като осъзнати учещи се.
С огромно удоволствие мога да кажа, че персоналният проект изпълни целите си. Защото, за разлика от нашата образователна система, в която оценката на изпълнението е най-важна, за персоналния проект най-важна е рефлексията на ученика върху това как е минал през етапите на проекта. Това означаваше, че те трябваше не просто да направят продукта, който бяха намислили, но да разсъждават върху това как са го направили, какви умения и качества са развили и как биха се справили по-добре. И всъщност оценките им са базирани на тази рефлексия, а не на качествата на самия продукт.
Нека първо обясня какво представлява персоналния проект.
Персоналният проект е значително, извършвано от ученика изследване, което се прави през последната година от Middle Years Programme (MYP). Той отразява натрупания опит на ученика в програмата като му осигурява възможност да създаде истински лична и креативна работа по собствен избор и да демонстрира уменията, които е развил. Проектът трябва да бъда базиран върху тема, която мотивира и интересува ученика и му дава възможност да се ангажира с практически проучвания чрез цикъл на изследване, действие и рефлексия.
Персоналния проект включва журнал на процеса, резултат или продукт и рипорт (ще запазя този термин). Учениците откриват чувството за самостоятелност и увереност в своето собствено учене, а ръководителите се чувстват истински възнаградени като работят индивидуално с учениците и виждат тяхното развитие. Персоналният проект е възможност за учениците да развият своите познати силни страни и да открият нови такива. Той им дава възможност да изследват докъде са развили характеристиките на профила на ученика и те имат възможността да определят своите дисциплинарни познания, така както и уменията, които са развили чрез подходите за учене. Персоналният проект сам по себе си и кулминационният проект за MYP и е първата възможност за учениците да се ангажират със самостоятелно ръководено проучване. Учениците добиват опит в отговорността да завършат проект за определен период от време, така както и в необходимостта да рефлектират на собственото си учене и на резултатите от проекта.
В поредица от статии ще ви представя персоналните проекти за 2016 година.
Проектът с най-висока оценка е „Антична римска църква в София“ на Анна–Мария Донова.
Когато заговорихме за персоналните проекти за първи път – през май 2015 година, Ани твърдо заяви, че иска да пробва дали би могла да създаде макет на сгради и да провери дали има качества за архитект. В началото тръгна много амбициозно, типично в неин стил, към идеята да пресъздаде български възрожденски град, но след като обсъдихме затрудненията при проучванията и наблюденията, й предложих да се ориентира към нещо по-изпълнимо, за да може наистина да провери това, което иска. Така стигнахме до идеята за създаване на макет на църква в София.
„Аз имах шанс да покажа фрагмент от българската история на света, докато опитвам нещо ново“.
Въпреки амбициозната цел, Ани искаше още нещо:
„Това беше предизвикателство, но не това ми хареса най-много. Това беше като тест за мен. Аз имах желанието да докажа на себе си, че мога да се справя с трудностите, които ще срещна в процеса на създаването на макета.“
След като направи своите проучвания и обсъдихме възможностите, Ани избра да направи макет на Ротондата – „Свети Георги“.
И така… Ани започна изпълнението на своя персонален проект, така както прави всичко – спокойно, планирано и… амбициозно. Първо се зае с проучване, после – среща със специалист.
„Имах среща с архитект Белин Молов. Не беше лесно да се срещна с него, защото той е много зает, но все пак се съгласи да ми помогне.“
Оказа се, че едно от трудните неща беше снабдяването с оригиналните архитуктурни планове на Ротондата, за които Ани трябваше да посети Националния Архив с родителите си, за да получи разрешение за копиране. После, в студио и с ръководство от експерти, Ани създаде частите за 3D модел. Явно с помощта на съвременните технологии, това което се струваше най-предизвикателно всъщност се оказа най-лесно изпълнимо.
И така…. С това би приключила стандартната работа по един такъв проект. Имаме макет, той е впечатляващ, ученикът трябва да получи своите похвали. Но не това е същността на персоналния проект в MYP. Ученикът трябва да напише рипорт за етапите, през които е минал, достигайки целите си. Той трябва да рефлектира и оцени не само как се е справил, но и развитието на определени качества и тестването на умения, които мисли, че притежава.
Ани написа своя рипорт откровено, аргументирано, споделайки с нас как е работила, как се е чувствала, как е общувала с други хора. Тя не скри своето разочарование от това, че не постигнала една от целите си. Проектът й не е бил достатъчно предизвикателен за нея. Бил е много лесен. Как да не се гордееш с такъв ученик, разочарован от това, че му е било по-лесно, отколкото е очаквал?! Макетът на Ротондата Ани представи на изложба в училище, на която имаше още два представени проекта.
„Това, което научих за себе си е, че искам всичко, създадено от мен да е перфектно или поне да се доближава до перфектното. Независимо колко е добра работата ми, винаги има време, през което не я харесвам. Ако погледна от друга страна обаче, това ми дава допълнителна мотивация да се докажа следващия път и да се справя по-добре. Може би аз наистина съм объркана личност, защото се чувствам и много горда, и разочарована едновременно от своя персонален проект. Преди изложбата, което беше последният етап в процеса, буквално си поплаках малко – нещо не ми се струваше добре. След изложбата се почувствах особено щастлива, когато другите видяха и харесаха Ротондата.“
По време на изложбата Ани стоеше до макета. В началото напрегната и притеснена, но след всяка реплика на възхита от съучениците си, все по-усмихната и доволна.
Ето какво казва самата Ани в края на рипорта си.
„След цялата работа, която свърших, спокойно мога да кажа, че съм по-уверена и познавам себе си по-добре. Чувствам се подготвена за други подобни задачи, които изискват такава организация и труд, защото сега знам как да се справям. Създаването на макета на Ротондата е ценен спомен за мен.“
Аглика Дамаскова е помощник-директор по учебната дейности и координатор на програмата Middle Years Programme (MYP) в International School Uwekind.
Тракбек/пингбек