Златистият гребен на Витоша е точно пред мен, но малко нависочко и ето защо за да го види добре, погледът ми се издига бавно по склона към небето. Носът ми души с удоволствие ароматите на гора и пролетна влага. Обаче съм на работа и с колегите нямаме време да се водим след носовете си, всеки е някъде из училищното пространство и наоколо му е пълно с деца. Разбира се, че всичките ни сетива са нащрек! За себе си мога да кажа, че се отдавам на оная природа със златистата магия всеки ден – в ранната му утрин и в края му, преди да си тръгна!
А какво по-точно се случва между началото и края на деня? Обучение, оценки, дисциплина, режим; проблемни подходи и педагогически предизвикателства; модерни интерактивни теории и практики; технологии и иновации; културни модели, творчество, спорт; постижения, разочарования, тревоги, радости… споменах ли всичко от „тежката класика“ на българското образование? Е, приключвам с нея, за да насоча вниманието ви към
5 (не)разумни комбинации,
които даскалята забъркахме напоследък:
1. Дангалак и беззащитно хлапенце. Не се иска много ум, за да накараш голям да набие малък. Това обаче ще се „случи“ като част от урока срещу насилието, който петокласниците решиха да подготвят и изнесат пред второкласниците. Защо избраха точно тях? Защото там е сестричката на един от петокласниците и той държи да я научи на важни неща за общуването и споделянето, подкрепен напълно от своите съученици. Децата в момента са заети (покрай немалко други неща) да изработят и брошура по темата с игри, текстове, картинки и снимки, която после ще разпространят в училище. Дейностите са по проекта „Изразяваме себе си“ на една специална международна програма, предназначена за деца между 5 и 12 години, накратко общността ни си я знае като IPC.
2. Математика и манджи. Зад леко смущаващото съчетание стои на практика повечко здрав разум, защото трябва да се яде и най-добре би било храната да е вкусна и здравословно приготвена, а продуктите да пестят от бюджета. Никак не е просто, нали, особено когато си човек в VI клас и досега си „сготвил“ горе-долу един-два пъти сандвич с пастет. Кулинарията някак си не ти е силата – каквото ти дадат, това ядеш! „Да, ама (вече) не!“ – по думите на г-н Бочаров. Момичетата и момчетата изнамериха подбрани рецепти, търсиха си съставките, изчисляваха пропорциите им и накрая ни поднесоха ястия, от които аз също опитах, че и повторих. Един от многото полезни и забавни уроци в часовете по математика, които децата ни осъществяват по друга международна програма, разработена за ученици от средна училищна степен – MYP.
3. Сленг и история. „Подреждаме събитията в хронологичен ред – казват ми децата от същия този шести клас, – но търсим такива, основаващи се върху засвидетелствани в исторически извори сведения. Ти знаеш ли, че в историята понякога едно твърдение се намества като траен исторически факт, а всъщност е само мнение?“ Оставам слабо зашеметена, тъй като не съм очаквала чак толкова префинен научен български език от хлапетата, които през междучасията чувам да си говорят, без да съм в състояние да разбера повече от три думи на десет. Речта им бъка от макаронизми и разни кодови имена с предистория, които ме сащисват. Един ден помолих за помощ и те ми влязоха в положението, като се захванаха да напишат за мен практичен „двуезичен“ речник. Благодаря! Впрочем не е по никакъв проект.
4. Мотика и дрон. Днес изгря слънцето след няколко неприветливи дни и цялата планина е златиста. Днес ще се копае, защото повечето от нас сме се зарекли да садим цветя – с кални пръстчета и ухилени физиономии. Фоайето е пълно с петунии, мушката, карамфили, рози, орхидеи, маргаритки и един новороден дъб. Малките са горди от сутринта, без изобщо да подозират какви още вълнения ги очакват. Големите от седмица насам правят проект, за да изрисуват стените с графити. Всеки момент ще пристигне Дрончо (така му викаме на галено), който е една от изненадите – ще ни подреди, събрани в надписа UWEKIND, и ще ни снима от небето, а двама симпатяги ще ни учат да танцуваме хип-хоп. Истински празник, за който се трудиха най-много децата от втори и трети клас, посветени на идеята, че ние знаем как да „Живеем заедно“ (IPC).
5. Учители и ученици. Надявам се, че успях да ви покажа какво се случва между утрото и късния следобед в Увекинд. Ние сме приятели и каквото и да правим, го правим заедно. Следваме простичкия съвет на Глен Рейнолдс, професор по право в Университета на Тенеси: „Първо си живейте живота!“
Това е. Тук не идваме на работа и на училище, тук живеем.
