Книгата трябва да е част от света на детето. Тя е онзи предмет, към който то посяга още преди да може да говори, за да я разтвори и да намери вътре нещо цветно, ново, интересно. В книгите детето вижда неща, които не са от света около него.

И … ето го и вълшебството.

Вълшебството си книгата запазва много дълго време, защото продължава да живее на вълшебни места – в шкафове, книжарници, библиотеки. Децата я откриват постоянно – случайно или от ръцете на родители и учители. Растейки, децата натрупват умения как да избират своите книги. Те са претенциозни и трудни читатели. Не могат да бъдат заблудени с реклами и клишета. Книгите наистина трябва да ги привлекат.

Ето и техните мисли за това какво трябва да има в детските книги:

„В детските книги трябва да има деца и картинки, забавни и странни герои, пътуване и приключения. Трябва да има загадка, беда и семейна връзка. Задължителни са измишльотините и смешките. Трябва да има чудовища, бандити и отвреме – навреме критични моменти. Трябва да има хубава корица, щастлив край, любов и вълшебност.“

Постепенно идва и моментът, в който децата разбират, че книгите всъщност се пишат от хора. В началото тези хора са също вълшебни – живели са отдавна , вдън гори – тилилейски и далечни земи, замъци или малки къщички. Там са писали своите истории. Но после децата откриват, че има хора, които днес пишат детски книги. Те с изненада, любов и хиляди въпроси се срещат с тях. В Увекинд каним нашата истинска приятелка, писателката Юлка – Юлия Спиридонова, да ни отговаря на тези въпроси. Често водим учениците си и на срещи с автори от други страни. Но децата, разбира се, имат и своето мнение за авторите на книгите им.

Ето какво са те според нашите ученици.

„Авторите са добри, изобретателни и милосърдни. Това са хора, които имат голямо мислене с детски мозък. Чудновати са, вярват в митични същества. Имат богат речник и са грамотни. Те по принцип са стари, но са умни и с фантазия. Някои имат проблеми и като малки са играли на видеоигри. Те са малко отчаяни – кои възрастни се занимават с деца?! Но си стоят още в детството, защото са мечтатели – магьосници, които могат да забавляват деца. Те са големи хора, които мислят в приказки.“

Малко завиждам на авторите на детски книги за образа им в съзнанието на децата. И на мен ми се иска да съм магьосник с голямо мислене.

Общувайки постоянно с книгите и с авторите им, децата постепенно откриват, че вълшебството на литературата може да се създава всеки ден. Разбират, че и те могат да пишат, да творят да споделят чувства и преживявания с думи.

Така децата също се превръщат във вълшебници.

И нека ние, възрастните, им се радваме, нека споделяме детските книги с тях , за да запазим това вълшебство и в нас самите.

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.