Чрез знанията си по история и литература седми клас създават модела на Българското възраждане в Копривщица.
***
Стъпки по калдъръма, високи дървени порти и непроницаеми каменни дувари. С учениците от седми клас вървим по копривщенските улици, които пазят спомени от стъпките на Неофит Рилски, Хаджи Геро Мушек и сина му Найден Геров, братята Каравелови, Васил Левски и Георги Бенковски, Тодор Каблешков и на първите въстаници от Априлското въстание. Смаяни сме от гледката, която се разгръща пред очите ни – хълмовете с накацали възрожденски къщи и греещите жълто-червени губери на средногорската гора. Възхищението и радостта на децата, че се докосват до нещо толкова автентично и историческо прерастват в истинско любопитство. Въпросите започват да се раждат и валят един след друг.
Роби ли са построили копривщенските къщи и живели в тях през Възраждането? Какво са работели хората и как са живеели? Как са се обличали? Къде са учили децата? Какво означават думите джелепин и бегликчия? Какво работят чорбаджиите? Как така от нуждите на османската армия – униформи и изхранване – печелят българските абаджии, гайтанджии и овчари? Как, без да е имало българска държава, българите създават свои модерни училища, кой ги финансира? Как е изглеждало килийното училище и по какво се отличава от него модерното светско училище в Копривщица? Защо чорбаджийските синове стават революционери, а не си гледат семейния бизнес?
Да задават въпроси и търсят и намират техните отговори е част от изследователския процес, в който участват учениците от седми клас в ЧСУ “Увекинд”. Експедицията във възрожденска Копривщица постави началото на интердисциплинарния юнит-планер “Перспективи към Българското възраждане”. В продължъние на два месеца, в часовете по български език и литература и история и цивилизации, учениците ще прилагат изследователските методи на историята и литературната теория, за да постигнат задълбочено разбиране за историческите и литературни измерения на Българското възраждане. На финала на този проект седмокласниците ще създадат филм, в който ще използват събрания от експедицията изворов материал и ще направят диорама на един възрожденски град с неговите основни топоси и типажи.
Всяка спирка от нашия маршрут добавя нови нюанси и надгражда знанията и представите на децата.
Първа спирка: “След третия мост, на третата улица вляво” – с това упътване от центъра на Копривщица се отправихме към Музея на просветното дело. Възстановката на първото светско училище, използващо взаимоучителния метод на Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, плени въображението на учениците. С ентусиазъм и огромно желание записваха, снимаха и събираха информация за Неофит Рилски, за хаджи Геро Мушек и за Найден Геров. Сами откриха, че зад успехите на просветното дело се крият амбициите на осъзналите нужда от модерно образование богати копривщенци. Впечатлиха се от списъка с дарения на копривщенските граждани за финансиране на училищното дело. Вниманието им беше приковано и от табелките, с които са били отличавани или наказвани учениците във взаимното училище и заедно с учителите си обсъдиха училищния правилник, създаден от Неофит Рилски.
“Мога ли със сегашните си знания на седмокласник да бъда учител във взаимното училище?” – попита Макси. “А момичетата ходили ли са на училище?” – попита Яна. Последваха още много въпроси и търсейки отговорите им децата научиха, че след като Неофит Рилски учителства в първото светско училище в Габрово, открито през 1835 г , копривщенци го канят да създаде взаимно училище и за техните момчета. Във взаимното училище Неофит Рилски използва взаимообучителни таблици и едновременно обучава ученици от различни възрасти. По-напредналите ученици помагат в учението на начинаещите. В Копривщица негов ученик е Найден Геров, който продължава образованието си в Русия. Когато се завръща в Копривщица Найден Геров създава първото класно училище, в което децата са разделени по възраст и учат по класове. През 1850 г. в Копривщица е създадено и девическо училище за момичетата. Първото девическо училище е открито от Анастасия Димитрова в Плевен през 1840 г.
Втората спирка: “Как изглежда отвътре един чорбаджийски дом?”
С посещението в Лютовата къща, построена от бегликчията Стефан Топалов през 1854 г., учениците откриха значението на стари думи и професии като бегликчия, джелепин, гурбетчия, усетиха автентичния полъх на собата с домашното огнище и научиха, че на кухнята старите копривщенци са казвали “вкъщи”. От сладкодумния разказ на екскурзовода учениците осъзнаха колко динамично и изпълнено с труд е било ежедневието на копривщенските жени, които освен за възпитанието на децата си и приготвянето на храната, сами са изработвали дрехите и завивките, и са бродирали “копривщенски кенета”. Учениците видяха тъкачен стан, хурка, вретено, чекрък, мотовилка. Традицията в бита е съжителствала със стремеж към модернизация. Като своебразен символ на навлизането на новите европейски идеи учениците разгледаха “Синият салон” в Лютовата къща, обзаведен с мебели от Виена и ниша “ала франга”. Тази част от къщата илюстрира стремежа на възрожденските българи към модернизация и приобщаване към европейската култура.
Третата спирка: “Първата пушка и parkour-ът на Никола”
Пътят към Каблешковата къща минава през Калъчевия мост, на който въстаникът Георги Тиханек застрелва заптието Кара Хюсеин. Това е първият изстрел, с който започва Априлското въстание на 20 април 1876 г. и според легендата, с кръвта на убитото заптие е подписано “Кървавото писмо”, което Тодор Каблешков изпраща до апостолите в Панагюрище.
Докато седмокласниците разглеждаха Калъчевия мост и се опитваха да си представят предсмъртната изненада на турското заптие от срещата с облечен във военна униформа въоръжен българин, техният съученик Никола Генов реши да остане в историята на класа със зашеметяващ parkour. Неговият полет завърши с тупване в реката и одраскване на коляното, с което доказа, че юнак без рана не може.
Четвъртата спирка: Каблешковата къща
От беседата с екскурзовода в Каблешковата къща учениците научиха, че “Кървавото писмо” не е подписано с кръвта на убитото заптие. Тодор Каблешков е сложил накрая на писмото предварително уговорен знак – кръст със собствената си кръв. Освен тази изненада, последва още една – Васил Левски и Тодор Каблешков са били близки приятели и за първи път са се срещнали в двора на съседната църква “Успение Богородично”. Младият Тодор е бил най-близкия съратник на Васил Левски в Копривщица и ръководител на тайния революционен комитет. Докато разглеждаха разкошната чорбаджийска къща, построена през 1845 г., децата осъзнаха, че се намират на много специално място. Тодор Каблешков е имал всички предпоставки да води охолен и осигурен живот. Като чорбаджийски син е получил най-доброто образование за своето време – френски султански лицей “Галатасарай” в Цариград и е имал престижна професия като началник-гара в Белово. Но той се отказва от този начин на живот. Защо? Каква е причината да си готов да жертваш живота и младостта си и да се откажеш от своите чорбаджийски привилегии? Какво означава да бъдеш герой? Какво означава да имаш национална идея и национална идентичност и да си готов да загинеш за тях?. В часовете по история и литература ще продължим да търсим отговорите на тези трудни въпроси.
Експонатите в музея – въстаническата униформа, пушките, револверите, камите, знамето провокираха децата да разсъждават върху революционната борба и идеите на националната революция.
Пета спирка: Димчовата къща
Продължаваме нашата експедиция като преминаваме от епохата на Възраждането в следосвобожденска България, за да открием следващия герой на духа – поетът Димчо Дебелянов. Роден през 1887 г. в Копривщица, той е шестото дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. До десетгодишна възраст е живял безгрижно в родната си къща, където е съзерцавал природата и е трупал първите си поетични впечатления. Смъртта на баща му през 1896 г., преобръща живота на семейството. Заедно с любимата си майка се е изселва в гр. Пловдив, учи в гимназията и прави поетични опити.. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. На 19 години публикува първите си стихотворения и за 9 години създава едни от най-блестящите шедьоври на българската литература, които я приобщават към европейската култура.
Като поет и гражданин Димчо Дебелянов е закърмен с българската национална идея и участва във войните за национално обединение. Загива в Първата световна война на 2 октомври 1916 г. в сражение близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.
Родната къща на Димчо Дебелянов е построена през 1830 г. от дядо му Динчо Дебелян, който бил абаджия и търговец. На първия етаж децата усетиха патриархалната атмосфера, в която е израснал Димчо Дебелянов, видяха как е изглеждала кухнята на семейството и бебешката люлка на поета. От експозицията на втория етаж разбраха, че първата му книга със стихове е издадена след смъртта му, чак през 1920 г.
Със стиховете на поета “Да се завърнеш в бащината къща” пред паметника на очакващата го майка, завърши нашето пътешествие в миналото, в което литературата и историята се сляха в един незабравим урок за нашите ученици.