Чрез знанията си по история и литература седми клас създават модела на Българското възраждане в Копривщица.

***
Стъпки по калдъръма, високи дървени порти и непроницаеми каменни дувари. С учениците от седми клас вървим по копривщенските улици, които пазят спомени от стъпките на Неофит Рилски, Хаджи Геро Мушек и сина му Найден Геров, братята Каравелови, Васил Левски и Георги Бенковски, Тодор Каблешков и на първите въстаници от Априлското въстание. Смаяни сме от гледката, която се разгръща пред очите ни – хълмовете с накацали възрожденски къщи и греещите жълто-червени губери на средногорската гора. Възхищението и радостта на децата, че се докосват до нещо толкова автентично и историческо прерастват в истинско любопитство. Въпросите започват да се раждат и валят един след друг.

Роби ли са построили копривщенските къщи и живели в тях през Възраждането? Какво са работели хората и как са живеели? Как са се обличали? Къде са учили децата? Какво означават думите джелепин и бегликчия? Какво работят чорбаджиите? Как така от нуждите на османската армия – униформи и изхранване – печелят българските абаджии, гайтанджии и овчари? Как, без да е имало българска държава, българите създават свои модерни училища, кой ги финансира? Как е изглеждало килийното училище и по какво се отличава от него модерното светско училище в Копривщица? Защо чорбаджийските синове стават революционери, а не си гледат семейния бизнес?

Да задават въпроси и търсят и намират техните отговори е част от изследователския процес, в който участват учениците от седми клас в ЧСУ “Увекинд”. Експедицията във възрожденска Копривщица постави началото на интердисциплинарния юнит-планер “Перспективи към Българското възраждане”. В продължъние на два месеца, в часовете по български език и литература и история и цивилизации, учениците ще прилагат изследователските методи на историята и литературната теория, за да постигнат задълбочено разбиране за историческите и литературни измерения на Българското възраждане. На финала на този проект седмокласниците ще създадат филм, в който ще използват събрания от експедицията изворов материал и ще направят диорама на един възрожденски град с неговите основни топоси и типажи.

Всяка спирка от нашия маршрут добавя нови нюанси и надгражда знанията и представите на децата.

Първа спирка: “След третия мост, на третата улица вляво” – с това упътване от центъра на Копривщица се отправихме към Музея на просветното дело. Възстановката на първото светско училище, използващо взаимоучителния метод на Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, плени въображението на учениците. С ентусиазъм и огромно желание записваха, снимаха и събираха информация за Неофит Рилски, за хаджи Геро Мушек и за Найден Геров. Сами откриха, че зад успехите на просветното дело се крият амбициите на осъзналите нужда от модерно образование богати копривщенци. Впечатлиха се от списъка с дарения на копривщенските граждани за финансиране на училищното дело. Вниманието им беше приковано и от табелките, с които са били отличавани или наказвани учениците във взаимното училище и заедно с учителите си обсъдиха училищния правилник, създаден от Неофит Рилски.

“Мога ли със сегашните си знания на седмокласник да бъда учител във взаимното училище?” – попита Макси. “А момичетата ходили ли са на училище?” – попита Яна. Последваха още много въпроси и търсейки отговорите им децата научиха, че след като Неофит Рилски учителства в първото светско училище в Габрово, открито през 1835 г , копривщенци го канят да създаде взаимно училище и за техните момчета. Във взаимното училище Неофит Рилски използва взаимообучителни таблици и едновременно обучава ученици от различни възрасти. По-напредналите ученици помагат в учението на начинаещите. В Копривщица негов ученик е Найден Геров, който продължава образованието си в Русия. Когато се завръща в Копривщица Найден Геров създава първото класно училище, в което децата са разделени по възраст и учат по класове. През 1850 г. в Копривщица е създадено и девическо училище за момичетата. Първото девическо училище е открито от Анастасия Димитрова в Плевен през 1840 г.

Втората спирка: “Как изглежда отвътре един чорбаджийски дом?”

С посещението в Лютовата къща, построена от бегликчията Стефан Топалов през 1854 г., учениците откриха значението на стари думи и професии като бегликчия, джелепин, гурбетчия, усетиха автентичния полъх на собата с домашното огнище и научиха, че на кухнята старите копривщенци са казвали “вкъщи”. От сладкодумния разказ на екскурзовода учениците осъзнаха колко динамично и изпълнено с труд е било ежедневието на копривщенските жени, които освен за възпитанието на децата си и приготвянето на храната, сами са изработвали дрехите и завивките, и са бродирали “копривщенски кенета”. Учениците видяха тъкачен стан, хурка, вретено, чекрък, мотовилка. Традицията в бита е съжителствала със стремеж към модернизация. Като своебразен символ на навлизането на новите европейски идеи учениците разгледаха “Синият салон” в Лютовата къща, обзаведен с мебели от Виена и ниша “ала франга”. Тази част от къщата илюстрира стремежа на възрожденските българи към модернизация и приобщаване към европейската култура.

Третата спирка: “Първата пушка и parkour-ът на Никола”

Пътят към Каблешковата къща минава през Калъчевия мост, на който въстаникът Георги Тиханек застрелва заптието Кара Хюсеин. Това е първият изстрел, с който започва Априлското въстание на 20 април 1876 г. и според легендата, с кръвта на убитото заптие е подписано “Кървавото писмо”, което Тодор Каблешков изпраща до апостолите в Панагюрище.

Докато седмокласниците разглеждаха Калъчевия мост и се опитваха да си представят предсмъртната изненада на турското заптие от срещата с облечен във военна униформа въоръжен българин, техният съученик Никола Генов реши да остане в историята на класа със зашеметяващ parkour. Неговият полет завърши с тупване в реката и одраскване на коляното, с което доказа, че юнак без рана не може.

Четвъртата спирка: Каблешковата къща

От беседата с екскурзовода в Каблешковата къща учениците научиха, че “Кървавото писмо” не е подписано с кръвта на убитото заптие. Тодор Каблешков е сложил накрая на писмото предварително уговорен знак – кръст със собствената си кръв. Освен тази изненада, последва още една – Васил Левски и Тодор Каблешков са били близки приятели и за първи път са се срещнали в двора на съседната църква “Успение Богородично”. Младият Тодор е бил най-близкия съратник на Васил Левски в Копривщица и ръководител на тайния революционен комитет. Докато разглеждаха разкошната чорбаджийска къща, построена през 1845 г., децата осъзнаха, че се намират на много специално място. Тодор Каблешков е имал всички предпоставки да води охолен и осигурен живот. Като чорбаджийски син е получил най-доброто образование за своето време – френски султански лицей “Галатасарай” в Цариград и е имал престижна професия като началник-гара в Белово. Но той се отказва от този начин на живот. Защо? Каква е причината да си готов да жертваш живота и младостта си и да се откажеш от своите чорбаджийски привилегии? Какво означава да бъдеш герой? Какво означава да имаш национална идея и национална идентичност и да си готов да загинеш за тях?. В часовете по история и литература ще продължим да търсим отговорите на тези трудни въпроси.

Експонатите в музея – въстаническата униформа, пушките, револверите, камите, знамето провокираха децата да разсъждават върху революционната борба и идеите на националната революция.

Пета спирка: Димчовата къща

Продължаваме нашата експедиция като преминаваме от епохата на Възраждането в следосвобожденска България, за да открием следващия герой на духа – поетът Димчо Дебелянов. Роден през 1887 г. в Копривщица, той е шестото дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. До десетгодишна възраст е живял безгрижно в родната си къща, където е съзерцавал природата и е трупал първите си поетични впечатления. Смъртта на баща му през 1896 г., преобръща живота на семейството. Заедно с любимата си майка се е изселва в гр. Пловдив, учи в гимназията и прави поетични опити.. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. На 19 години публикува първите си стихотворения и за 9 години създава едни от най-блестящите шедьоври на българската литература, които я приобщават към европейската култура.

Като поет и гражданин Димчо Дебелянов е закърмен с българската национална идея и участва във войните за национално обединение. Загива в Първата световна война на 2 октомври 1916 г. в сражение близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.

Родната къща на Димчо Дебелянов е построена през 1830 г. от дядо му Динчо Дебелян, който бил абаджия и търговец. На първия етаж децата усетиха патриархалната атмосфера, в която е израснал Димчо Дебелянов, видяха как е изглеждала кухнята на семейството и бебешката люлка на поета. От експозицията на втория етаж разбраха, че първата му книга със стихове е издадена след смъртта му, чак през 1920 г.

Със стиховете на поета “Да се завърнеш в бащината къща” пред паметника на очакващата го майка, завърши нашето пътешествие в миналото, в което литературата и историята се сляха в един незабравим урок за нашите ученици.

Pin It on Pinterest

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.