Рийн Хазекамп е приятел на Увекинд, философ на образованието в действие, учител с когото е вълнуващо да се споделят идеи, човек, когото слушаме и чуваме с удоволствие. Рийн говори за смисъла и бъдещето на образованието в обръщението си към нашата училищна общност по повод 20 години Увекинд. Споделяме речта му и тук, на страницата на нашия блог.
Преди всичко, нека се представя – бил съм директор на 5 начални училища в Холандия и именно като такъв се запознах с Юлия и Зарина през 2008, когато те ме посрещнаха в своето училище Увекинд. Тогава заедно с тях работехме по няколко проекта по европейските програми за “Учене през целия живот”.
Трябва да призная, че още от самото начало бях впечатлен не само от концепцията на Юлия и Зарина за създаването на Увекинд, а и от тяхната огромна ангажираност да реализират мечтата си за едно международно училище. Затова съм щастлив, че днес ме поканиха да дойда тук и да празнувам заедно с тях и с вас 20-годишнината на училището им.
Разсъждавайки по този повод за бъдещето на образованието, бих искал да се позова на личности като Айнщайн и Кришнамурти, чиито мисли могат да ни насочат към това да търсим смисъла на обучението.
Айнщайн казва: “Въображението е по-важно от знанието.”
Кришнамурти задава въпроси като “Защо си тук?” “Защо ме слушаш?”.
Какво значи да слушаш и да чуваш другия?
Защо всъщност слушаме другите?
Дали го правим само за да получим потвърждение на собствените си мисли, или за да открием и нещо друго?
Когато се замислим за това, неизменно си задаваме въпроса каква е всъщност целта на образованието.
Смисълът на образованието се състои в това, че учениците и учителите заедно се стремят да изследват изкуството на живота. Какво значи това? За да можем заедно с учениците си да изследваме живота, ние като учители трябва да събудим интелигентността в себе си и да израснем до там, че да я приложим в среда, освободена от страх.
Това е що се отнася до нас като отделни личности, но какво всъщност означава това за училището? Училището трябва да направи образованието вдъхновяващо!
Как можем да направим училището вдъхновяващо? Ето някои важни предпоставки за това, които можем да изпълним още днес:
- В училище се учим от учителите, но трябва да се учим и от учениците и трябва да помним, че това да върви ръка за ръка.
- Никога не бива да забравяме, че ученето е по дефиниция морален акт и затова всеки ден трябва да прекарваме повече време, разсъждавайки по въпроса “Какво значение има това?” – за нас, за децата, за обществото, за региона, в който живеем.
- Да създаваме за учителите и за децата богата и творческа учебна среда – вдъхновяващото образование стимулира и развива мисленето, създава навици за учене в една спокойна среда.
- Ако искаме да общуваме с децата, ние лесно ще го направим. Но това не е достатъчно – погрижете се детето да ви е пълноценен партньор, говорете с него, дайте му право на глас, оставете го да говори и размишлява от своята винаги изненадваща гледна точка.
В заключение искам да кажа, че в днешното образование, а и в образованието на идващите години, трябва да има повече мъдрост и да сме обърнати към изкуството на живота, а не към теоретичното познание.
Именно в това се състои разликата между знанието и разбирането.
